Ако един човек поради някакви причини не е кръстен, Бог чува ли неговите молитви?
Всъщност, Бог винаги чува молитвите на всеки човек, но друг въпрос е доколко Бог обръща внимание на тези молитви и ги изпълнява, когато един човек не е кръстен. Когато някой се кръщава, той се осиновява от Христос, става дете на Бог и истински християнин. По този начин душата му става познаваема за Бог. Но когато човек не е кръстен, Бог за него не е баща. Когато някой не се кръщава, не приема Бог, тогава защо трябва Той да изпълнява неговите молитви? Бог ще чуе молитвата на човек, който не е кръстен, но само ще слуша и ще чака той да използва всяка възможност, за да се кръсти. Молитвата е диалог между Бог и човека. Когато един човек не е кръстен и не е приел в себе си Бог, как тогава ще се получи този диалог. Вярно е, че Божиите дела са неразбираеми за човешкия ум, но основавайки се на Библейската доктрина, може да се каже, че Бог чува молитвите на всички, но не на всички отговаря.
Ваше Благоговейнство, ако една жена е направила аборт, но после се е разкаяла, този неин грях ще бъде ли простен от Бог и как?
Интервенцията, наречена аборт, преследва човечеството от векове. Хората често са използвали различни методи, за да се освободят от нежеланите деца. Но трябва да отбележа, че във всички векове християнската църква винаги е отричала абортите и не е позволявала на жените да премахват плода. Ако четем внимателно писанията на нашите Св. Отци, които специално са говорели за абортите, ще видим, че те винаги много строго са осъждали аборта, наричайки го убийство. Защо се счита за убийство? Преди всичко едно дете е дар от Бога и човек няма право да се намесва в плановете Му и да отнеме живота на едно неродено дете. Вярно е, че в началото на бременността, когато се пристъпва към аборт, плодът все още не е оформен като човек, но не бива да забравяме, че още от началото на бременността се оформя и душата на детето, която се обединява с тялото. Когато премахнем или убием нероденото дете чрез аборт, душата се отделя от това тяло и се стига до смърт.
Изпитанията в нашия живот от Бога ли са или от сатаната? Как трябва да възприемаме тези изпитания?
Изпитанията са два вида: едните са от сатаната, а другите са от Бог. Бог изпраща изпитания на човека, за да провери доколко той е твърд във вярата си, но тези изпитания не свършват с гибел, т.е. човек нищо не губи. Изпитанията, изпратени от сатаната, обикновено са пагубни. Чрез тях той се опитва да отдалечи човек от Бога или да попречи той да се приближи към Него. Разколебава го във вярата му. Чрез изпитанията на сатаната човек може да изгуби всичко, което има, дори може да отнеме човешки живот. Иисус Христос също бе подложен на изпитания от сатаната и сред тях имаше едно, което можеше да завърши със смърт, ако Христос бе послушал сатаната и бе скочил от кулата. Човек винаги трябва да бъде готов на всякакви изпитания, независимо дали са от Бог или от сатаната. Трябва да се моли по-често, за да успее да премине препятствията и да върви по пътя, който Бог е начертал за нас. По време на изпитания трябва да изпълняваме Божията воля, както Иисус го правеше. Той никога не се отдалечаваше от Божиите заповеди. Христос ни даде най-добрия пример как да победим изпитанията. Трябва да следваме Неговия пример и да сме твърди във вярата си и верни на Божиите заповеди. Да поискаме сили от Бог, за да успеем да преодолеем изпитанията. Тогава със сигурност няма да имаме загуби.
Забелязах, че всички жени в Армения влизат в църквите с кърпа на главите си, както възрастните, така и младите. Но при нас, във Варна, много малко жени носят в църквата кърпа. Този обичай свързан ли е със страната или е задължителен?
Да, правилно сте забелязали, че в Армения са запазили този обичай. Мога да кажа дори, че и в много арменски църкви в диаспората този обичай също е запазен. Но както сте забелязали, тук при нас повечето жени не спазват този обичай. По принцип, когато жените влизат в църквата, задължително трябва да покриват главите си, а мъжете задължително трябва да бъдат без шапка. Този благочестив обичай започва още от времето на създаването на Христовата църква. Когато апостол Павел, в посланието си към Коринтяните говори за задълженията на жените и мъжете по време на молитва, казва: „7. Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа. 8. Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа; 9. понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа. 10. Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.” (1 Кор. 11:7-10).
Лошо ли е да изпитваш тъга и болка, когато си в храма?
Както знаем, църквата е Божият дом и в нея винаги се усеща Божието присъствие. Много естествено е, когато човек почувства болка и тъга в Църквата, защото това е знак, че в светия Дом на Господа човек се чувства грешен. Освещаващата атмосфера ни кара да се покаем. По време на Богослужение, Св. Литургия, от личната молитва или някой обред, слушайки Божието Слово от устата на духовниците, човек разбира колко е грешен, както и по какъв начин може да възстанови Божията любов към себе си. Тъгата и болката са първите условия за покаяние. Покаянието става на четири етапа: разкаяние за извършения грях, изповед, независимо дали лична или обща, опрощение от страна на свещеник и компенсация за допуснатата грешка. Ако човек почувства тъга и болка в църквата, това е знак за разкаяние. От това не бива да се чувствате зле, а да се опитате да се покаете.
Страница: < 1 2 3 >