"Сурп Хач" Бургас

За първите преселници от Армения в българските земи се споменава в исторически извори от пети век. По–късно – в периода между седми и девети век има второ преселение. А през шестнадесети век – трето. През 1894 – 1896 година по време на първия Геноцид срещу арменците са избити тридесет хиляди от тях. Още по–ужасяваща е цифрата, сочеща броя на хората, избити през 1915 – 1922 година – милион и половина арменско население. Малка част от подложените на репресия арменци – около двадесет и две хиляди мъже, жени и деца намират спасение в България. Една част от тях, търсещи сигурно място за живот, остават в Бургас, където вече е имало малка арменска общност. Като техен квартал, през годините на спокоен живот, се оформя районът около арменската църква "Сурп Хач" /Свети Кръст/. В стари пътеписи на дипломати и духовници, останали до наши дни е описан дървеният арменски параклис "Сурп Степанос", който през 1673 година се е издигал в града. На негово място по–късно е построена църквата "Сурп Хач".

Днес храмът, който се намира в сърцето на Бургас, е една от впечатляващите му забележителности.

Поради скъпото строителство и ограниченията, налагани от властта, до 1853 година не е съществувала нито една голяма и солидна християнска култова сграда. "Днешната арменска църква "Сурп Хач" е издигната през 1853 година, което я прави най–старата датирана сграда в Бургас. Съмненията ни дали всъщност не е построена около 1889 година отпаднаха, когато се запознахме с плана на Бургас от 1880 година. На него днешната църква /без притвора и камбанарията/ си е на мястото. Добре се вижда и дървената пристройка, злепена за южната страна. Това е било салонче с размери седем на два и половина метра. В него се е помещавало първото арменско училище", разказва Митко Иванов – един от авторите на книгата "История на Бургас".

Първата църковна касова книга е заведена на 21.09.1855 година. Освещаването на храма се извършва през 1896 година от архимандрит Вахинаг Сисагян. Един от старите църковни регистри показва, че в храма непрекъснато са се извършвали бракосъчетания, кръщения, регистрирани са раждания и смърт. Църквата се превърнала за хората от арменската общност във втори дом. Повечето от тях в началото на миналия век се занимавали с търговия, златарство, градинарство и строителство. В строежа на бургаското пристанище в периода 1900 – 1903 година се включили над четиристотин арменци.

През февруари 1878 година, след освобождаването на Бургас от руски отряд под командването на генерал–майор Лермонтов, арменският свещеник и настоятелството на храма канят генерала и щаба му на благодарствен молебен. Тогава в града не е имало друг християнски храм.

Именно това посещение спасява храма от разрушаване много по – късно. Тогава, когато е взето решение в центъра на града да бъде издигнат интерхотел "България". Според проекта, нищо не трябвало да пречи на ултрамодерната за времето си сграда. Много красиви стари къщи били съборени, за да бъде изградена мегапостройката. Хората от арменската общност в града положили огромни усилия, за да спасят църквата. Но старанието им изглеждало като че ли напразно. Решението за събаряне било почти окончателно, когато защитниците на храма извадили непобедим коз – фактът, че мястото е свято не само от религиозна гледна точка. А и заради посещението на руския генерал през 1878 година. И то именно в деня на освобождението. Явно е нямало как този факт да бъде пренебрегнат от тогавашната власт и арменската църква била спасена. Върху фасадата й днес има паметна плоча, припомняща за молебена, на който генерал–майор Лермонтов присъствал лично. Неговото име носи и улицата, на която се намира храмът.

През 1958 година по проект на инженер Хрант Баклаян е издигната красивата каменна камбанария. Тя окончателно оформя съвършения вид на сградата, която е неразделна част от облика на градския център. Неминуемо привлича погледа на туристите, преминаващи край нея. Впечатлени от гледката, тук често се спират хора с фотоапарати – желаещи да запазят изображението на потъналия в зеленина храм като един от спомените за Бургас.

През 1970 година църквата "Сурп Хач" е обявена за паметник на културата и е включена е в туристическите пътеводители. Направен й е голям ремонт, който я прави още по–красива. Включва смяна на покрива, външно облицоване с бял врачански камък и всички необходими вътрешни обновления. В църквата се пазят много ценни книги и предмети с историческа стойност.

През април 1991 година в градинката северно от храма е открит паметник на Геноцида. Той е изработен от скулптура Хари Арабян.

Ежедневно, особено през летния сезон, църквата се посещава от много туристи.

Днес в Бургас живеят около хиляда и двеста арменци. Преди няколко години те издигнаха в морската градина паметник, посветен на българския народ, приютил изгнанниците арменци във времето на репресии срещу тях.

 

http://grabo.bg/guide/view/armenska-tzarkva-surp-hach-burgas