"Сурп Аствадзадзин" Шумен

През вековете България винаги е била гостоприемна към арменците и неслучайно в редица български градове през Османското владичество, особено в годините на Възраждането, а и след Освобождението,се обособяват колонии от арменски търговци и занаятчии. В Шумен арменци, бежанци от чумната епидемия в град Кафа (днешния Теодосия на Кримския полуостров), се заселват за първи път през 1605 г. Както навсякъде, където има поне няколко арменци, те построяват своя църква и свое училище, тъй като за тях „църквата е нашият баща, а езикът – нашата майка“. Така се появява и църквата „Сурп Аствадзадзин“, паянтова постройка в началото, която по време на руско-турската война от 1828–1829 г. изгаря до основи, за да бъде възстановена през 1834 г., този път вече от камък. Успоредно с това, около 1810 г., е основано и първото килийно арменско училище в Шумен, финансирано от богатите представители на общността. Развитие получават и арменските занаяти в Шумен – медникарство, килимарство, изработка на скъпи тъкани и дрехи. От това време е и едно любопитно сведение за българската история, оставено от арменския пътешественик Минас Пъжъшкян, който обикалял из земите на Османската империя, населени с българи. В свое писмо от май 1813 г. той пише за импровизирано „театро“ в един салон в града в чест на българския празник на писмеността „...наречен на Сирила и Мефота“, и то далеч преди Солунските братя да бъдат обявени за светци.

Век по-късно Шумен и цяла България са залети от вълна арменски бежанци, под­гонени от родните си места в Мала Азия от човеконенавистния режим на султан Абдул Хамид II, а по-късно и от младотурците в Османска Турция. В продължение на дълго време преди това на будните българи патриоти, които бивали заточавани в занданите на Диарбакър, често пъти се налагало да се оплакват на арменския поп – единственият, който хем имал тежест пред местните турски власти, хем съчувствал на страдащите си братя християни. Оттогава изникнала и поговорката: „Оплачи се на арменския поп“.

Но в края на ХІХ и началото на ХХ в. идва времето и българският народ да помогне на арменците.

Арменците в Шумен бързо свикватс новия си живот и допринасят за развитието на българските занаяти и промишленост, тъй като повечето от тях били изкусни златари, бижутери, килимари, дивалджии (майстори на бродерии със сребърни конци), фотографи, часовникари, шивачи на сватбени рокли, шапкари, плетачи на дантели.

http://www.aapc-sh.com/mainshumarmin