ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ

ВЪПРОС: Кои хора, освен свещениците, могат да седят в Адяна (пространството пред Св. Олтар) по време на Св. Литургия?

Преди всичко трябва да отбележа, че по време на Св. Литургия в Адяна право да стоят или да сядат имат само духовниците, а миряните могат да влезнат и да седнат там само и единствено по покана на духовния пастир на църквата или архиерея. Само духовниците могат да предлагат тази чест на някои от миряните.

По принцип, на всички Дахавар празници (Шатропразници или Главни празници) духовниците могат да поканят в Адяна председателя на Църковното настоятелство, Хачкавор (кръстникът на Св. Кръст), председателя на Епархийския съвет, посланици, консули или някои почетни гости по време на Св. Литургия.

ВЪПРОС: Бихте ли казали, по време на Св. Литургия или на друг църковен обред, кога може или не може да се сяда? По принцип, какво трябва да направи или да каже вярващият по време на Св. Литургия?

Трябва да отбележа, че е желателно по време на църковните богослужения вярващите да бъдат изправени, понеже по време на всички служби се изказват молитви, извършва се Църковно Тайнство. Но по-важно е да се знае, че по време на богослужение или обред, когато няколко вярващи се събират в името на Исус Христос, то те се намират в присъствието на Бог. Както самият Христос казва: „19. Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде (дадено) от Отца Ми, Който е на небесата. 20. Защото, гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.” (Матей 18:19-20).

По време на кръщение, бракосъчетание и погребение не се сяда, а по време на Св. Литургия има моменти, когато не може, но не и през цялото време, тъй като тя е много продължителна. Когато започва Св. Литургия, всички трябва да са изправени докато свещеника се изкачи на Олтара и завесата се затвори. Тогава се сяда или по желание се коленичи.

Когато започне песента „Парехосутямп”, всички отново се изправят, за да целунат Хоругвата, Кръста в ръката на свещеника и през това време се казва: „Хише мези ал Асдудзо анмах Карин арач” (Споменавай и нас пред вечния Божи Агнец).

Всеки път, когато свещеникът предава мир (обръща се и кръсти  миряните, всеки трябва да се изправи и да се кръсти). Изправяме се задължително, когато се изпява песента „Сурп Асдвадз” (Свети Боже), когато дяконът чете „Аведаран” (Евангелието), „Хавадамк”(Символа на Вярата), по време на „Сърпасацутюн” (когато дяконът носи Чашата с виното и хляба и дава на свещеника), по време на „Вохчуйн” (Поздрава), когато вярващите се прегръщат и се поздравяват и единият казва: „Крисдос мер меч Хайднъвецав” (Христос се яви между нас), а другият отговаря: „Орнял е хайднутюнъ Крисдоси” (Благословено да е явяването на Христос).

Вярващите непременно трябва да се изправят, когато църковният хор пее песните „Сурп, Сурп, Сурп” (Свят, Свят, Свят), „Амен, Хайр Сурп” (Амин, Свети Отче), “Ворти Сурп” (Свети Сине), “Сурп Хоки Асдвадз” (Боже Светия Дух) и „Хайр мер” (Отче наш), след което всички остават изправени, докато свещеникът с Чашата да благослови църквата и да се обърне, след което завесата се затваря и започва ответното песнопеене „Дер Вохормя” (Господи Помилуй). Тогава вече трябва всички да коленичат, а след края на песента може да се сяда, докато се отвори завесата. Вярващите трябва да останат изправени, докато свещеникът раздава Причастието и след като отново с Чашата благослови църквата, завесата се затваря и може да се сяда до отварянето й. След това вече всички остават изправени до края на Св. Литургия.

След края на Св. Литургия, когато вярващите целуват Аведаран (Евангелието), трябва да кажат „Меха Асдудзо” (Грешен съм пред Бог).

ВЪПРОС: Когато в един ден два пъти влизам в църквата, трябва ли и двата пъти да паля свещ? Изобщо защо трябва да палим свещ в църквата?

Благодаря за интересния въпрос. Трябва да призная, че днес много хора задават този въпрос. Може  да започна с отговор на втория въпрос, от което ще стане ясен и отговорът на първия.

По принцип, паленето на свещ идва още от началото на християнството и продължава до наши дни. Дори повече, за палене на свещ в храма има наставления още в Стария Завет. Бог, чрез Мойсей, поръчва на народа да донесат чисто маслинено олио за светлина, за да има постоянна светлина в скинията. А на друго място в Библията се казва: „48. И Соломон направи всичките принадлежности, които бяха за Господния дом – златния олтар; златната трапеза, на която се полагаха присътствените хлябове; 49. светилниците, пет отдясно и пет отляво пред светилището, от чисто злато; с цветята, светилата и клещите от злато;         50. чашите, щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато и резета от злато, за вратата на най-вътрешния дом, тоест, пресветото място, и за вратата на дома, сиреч, на храма.” (3 Царе 7: 48-50). Както и: „12. А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси” (Левит 6:12). В Стария Завет „всеизгарянето” е символ на Христос и с кръвта на „всеизгарянето” се е извършвало опрощаването, а с тлъстините му се е осветявал целият храм. „Всеизгарянето” на Новия Завет бе Исус Христос с пречистото си тяло, затова Църковните Отци са установили за светлината на храма такъв материал, който да символизира чистота. Това е парафинът, който след топене не се разваля, запазвайки предишното си качество, както Христовото тяло, което е пречисто и вечно.

Свещта символизира и Светата Троица. Първо, материята, второ, конецът, и трето - огънят или светлината. Новата църква е осветлена с тайнството на Светата Троица, за което, палейки свещ, се молим за милост от Св. Троица.

Светлината на свещта символизира и онази звезда, която съпроводи мъдреците до Бебето, което се роди в яслата.

„8. И имаше много светила в горната стая, гдето бяхме събрани.” (Деяние на апостолите 20:8). А кое е тайнството на тази горна стая. Нима това не е църквата. И какви са тези много светлини, ако не свещите. Разбира се, чрез палене на свещ ние осветляваме нашите молитви. Тя е вид молитва, която ни кара да се откъснем от ежедневните ни грижи. Да спираме, да се концентрираме и да мислим за Бог, да опитаме да  установим връзка с Бог.

Нашето ежедневие е пълно с проблеми и грижи, които ни отнемат много време, и паленето на свещ ни дава възможност за известно време да мислим за Бог.

Относно първата част на въпроса, мога да кажа, че в един ден може да се пали свещ повече от един път, понеже, както вече разбрахме, това е един вид молитва, т.е. когато влизаме в църквата, при желание можем да палим свещ, както всеки път можем да застанем за молитва. Колкото пъти  можем в един ден да се молим, толкова пъти можем да палим и свещ.

ВЪПРОС: Бихте ли ми разяснили защо, съгласно християнските закони на арменската църква, не се влиза в храма с къси панталони и разголени рамене, не се седи с кръстосани крака, а жените трябва да имат кърпа на главата си? Това канон ли е или правило?

Да, разбира се, когато един мъж или жена влизат в църквата, трябва да имат порядъчен вид. Това не са само  обикновени правила, а канони, които са изработени от Св. Отци на нашата църква и са написани в книгата на канона на нашата църква.

Църквата е домът на Бог и всеки, който влиза в нея, трябва да осъзнава, че Бог го вижда, а той се представя пред Господа. Още повече, когато човек застава за молитва, трябва да има порядъчен вид, понеже знаем, че молитвата е разговор с Бог. По принцип, когато един мъж влиза в църквата, трябва да бъде с дълъг панталон, с риза или фланелка и с открита глава. Мъжът не трябва да влиза в църквата с шапка, със слънчеви очила, с къси панталони или с леки и по-отворени дрехи.

Жената, когато влиза в църквата, непременно трябва да покрие главата си с кърпа. Не бива да влиза с отворени дрехи, за да не изкушава някой мъж, който се моли в църквата.

Всеки човек трябва да знае как да се облича, когато отива на официална среща, за да има порядъчен вид. По същия начин трябва да се облича, когато посещава църквата, защото там се среща с Бог, което е по-важно, отколкото всяка официална среща.

ВЪПРОС: Защо съботата, която бе определена в Стария Завет като Господен ден, бе сменена с неделята и дали това не нарушава една от Божиите заповеди?

За шест дни Бог извърши сътворението, на седмия ден отпочина и заповяда всеки човек да почива в събота и да се посвети на Бог: „И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.” (Битие 2:3). В Десетте Божи заповеди Той настоява хората да пазят съботата свята и да я посветят на Бог. Но този Закон, както и много закони и правила, бяха разбрани буквално от евреите и те нищо не правеха в събота. Дори в книгата на Макавейска се отбелязва, че в съботата не се воюва.

Еврейските книжници много пъти обвиняваха Христос, че не спазва съботата, а учениците му вършат неща, които не бива да вършат и дори Христос изцеляваше в събота. В  отговор на всички тези обвинения, Христос каза, че „Син Човеческий е господар и на съботата” (Матей 12:7) и добавя, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата” (Марк 2:27). С тези думи Христос казваше на евреите, че не бива да се възприема всичко буквално и да не се прави нищо. Бог е казал на човек да почива и да върши добро. Другото най-важно е това, че не бива да се различават дните на седмицата. Важното е след шест дена работа, на седмия да почиваш и да го посветиш на Бог.

Ние, християните, сме преместили почивния ни ден от събота в неделя, понеже в неделя Христос възкръсна. Това не е седмият ден на седмицата, а първият. Светите Отци на Църквата са решили, че за християните е по-подходящо да почиват и да се посветят на Бог в деня на Възкресението, който е ден неделя. При това положение смяната на съботата с неделята изобщо не нарушава Божията заповед.

ВЪПРОС: Как могат жените да се включват в дейността на Арменската апостолическа църква?

В Арменската Апостолическа Света Църква жените имат много важно място и роля. По принцип опитът показва, че жените много повече участват в богослуженията на църквата, отколкото мъжете, и с това те са част от живота в църквата. Но освен това жените имат много други възможности по-пълноценно да работят за Арменската църква. Първо, почти всички арменски църкви имат певчески хорове (обикновено те са съставени от жени), които участват на Св. Литургия или пеят по време на венчавка или кръщение. Разбира се, не всички жени имат гласови данни, за да пеят в хора, но тези, които имат тези данни, това е чудесна възможност да служат на Бог и да участват на дейността на църквата. Всяка жена от общността може да бъде член Дигнанц миутюн (Женска група на църквата). Почти навсякъде по света в арменските църкви съществуват такива групи, в които членуват по-активните жени на общността и участват в дейността на църквата. Дигнанц миутюн организират мероприятията, свързани с големите празници на църквата, както и полагат грижи за нуждаещите се членове на църквата. Преди всеки голям празник те организират почистване на църквата. Участват в Библейски часове, Духовни беседи и пр.

Младите момичета също могат активно да участват в живота на църквата, като се присъединят към младежките групи към църквата.

Освен всичко това, жените имат право да бъдат избирани като членове на Епархийския съвет, Църковните настоятелства, делегати на национално-църковния събор и по този начин да полагат усилия и труд за живота на Църквата.

ВЪПРОС: Винаги съм се интересувал какво означава „Ухдакънацутюн” (Ходене на поклонение), защо вярващите ходят на поклонение и с каква цел се прави?

Арменската дума „Ухдакънацутюн” е съставена от думите „Ухд” (клетва, завет) и „кънал” (ходене), т.е. хората ходят, за да сключат завет с Бог, за да утвърдят и да обновяват християнското си обещание и клетва. Библията е съставена от Стария и Новия Завет. Старият Завет представя завета сключен между Бог и хората, чрез пророците, патриарсите и закона до раждането на Иисус Христос. А в Новия Завет се представя заветът между Бог и хората чрез Иисус Христос.

Първият завет между Бог и хората срещаме в Стария Завет, сключен между Бог и Ной, че повече Бог няма да унищожава човечеството и света чрез потоп: „Ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас…” (Битие 9:9) и като знак на този завет в небето се появява дъга. Бог сключва завет и с Авраам (Битие 15:18). В Стария Завет виждаме още няколко пъти как Бог сключва договор с хора. Но чрез пророк Еремия, Той заявява, че вече ще се сключи Нов Завет с хората: „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет …” (Еремия 31:31). Този Нов Завет се изпълни тъкмо чрез Исус Христос. В момента ние живеем в епохата на Новия Завет. Христос помири Бог с хората чрез Разпятието си и постави условие, че който повярва в Него, последва неговите закони и заповеди, ще се спаси. Когато се кръщаваме, Ние даваме обещание, сключваме завет, че през всичките дни на живота си ще следваме Христос и с любов ще изпълним неговите заповеди. Иначе казано влизаме в Новия Завет.

Но ние често допускаме грешки в живота си и отдалечавайкисе от Бог, забравяме нашето обещание и завет. Затова винаги се ражда необходимост да обновим нашия завет с Бог, да изразим нашата вярност към Неговата Църква и чрез нея да потърсим Божията прошка. Ето за това нашите вярващи няколко пъти през годината участват на Ухдакънацутюн, за да обновят завета си с Бог. На Ухдакънацутюн се ходи обикновено на големите празници, както и на празниците на светците. На празниците на светците се ходи в църквата, която носи името на конкретния светец, а на големите празници се посещават древни църкви, които са известни сред хората.

Ухдакънацутюн има и лична страна, когато човек участва в шествието по конкретен повод или за някаква промяна в живота му. Например, сключва завет с Бог, че ако Той изпълни някакво негово желание, той от своя страна ще се отплати. Разпространена традиция е, когато съпрузи, които не могат да имат деца, правят Ухдакънацутюн да обещаят, че ако Бог ги дари с дете, те от своя страна ще дарят детето на Божието служение.

ВЪПРОС: Има ли значение какъв брой свещи се купуват в църквата (четен или нечетен)? Еднакво ли е в арменската и в българската църква? Дали това има значение, както при погребение се купуват четен брой цветя, а за празник нечетен брой. Същото ли е със свещите, понеже цифрата три, например, е свещено число?

Има най-различни народни обичаи, свързани с подаряването на цветя с четен или нечетен брой. Но преди всичко бих искал да отбележа, че тези обичаи не са християнски. Те идват още от времето преди християнството.

При арменците е прието по тъжни поводи да се носят цветя с четен брой, а по радостните поводи – нечетен, или за починали хора - четен, а за живи хора - нечетен.

Различните народи имат различни обичаи. В редица европейски държави и в САЩ хората подаряват един на друг четен брой цветя, приемайки, че четният брой носи успех. Например, грузинците смятат, че четен брой цветя символизират щастието, а за починалите носят нечетен брой цветя, за да не носи покойникът след себе си половинката си.

Както вече отбелязах, този обичай не е християнски. Според езическото схващане, четните цифри са на смъртта и живота, а нечетните, напротив, на щастието, успеха и благосъстоянието. Обичаят за четни или нечетни цветя няма нищо общо със свещите, които ние купуваме и палим в църквата. Всеки човек в християнските църкви може да пали и четен, и нечетен брой свещи. Смисълът и значението на паленето на свещи няма никаква връзка с четни или нечетни цифри. Паленето на свещи е вид молитва, която се изразява по видим начин. Отново искам да повторя, че няма значение колко на брой свещи палим, четен или нечетен.

Честно казано, нямам информация какви обичаи има в българската църква, но предполагам, че и в нея няма значение какъв  брой свещи се палят – четен или нечетен, понеже във всички християнски църкви паленето на свещите няма никаква връзка с четни или нечетни цифри.

По принцип,  в християнството четните или нечетните цифри нямат никакви богословски значения. Те са просто цифри.

ВЪПРОС: Каква е ролята и значението на Хачкавор (Кръстник на Кръста) на Църквата и дали човек може повече от един път да бъде Хачкавор?

За да разберем добре ролята и значението на Хачкавор, трябва  да знаем какво е значението на кръстника. По принцип, в християнския свят кръстникът има огромно значение, още повече, че той се радва на голямо уважение и обич в християнските семейства.

Арменската апостолическа църква приема три вида кръстници. Гънкахайр (Кръстник на Кръщението), Хачйехпайр (Кръстник на Сватба) и Хачкавор (Кръстник на Църквата или на Кръста). Кръстникът е онзи християнин, който има ролята на посредник между Бог и свещенослужителя. Например, по време на кръщение той, като християнин, дава гаранция пред Бог, че кръщаваният е достоен да стане християнин и обещава, че ще участва в неговото християнско възпитание. По време на венчавката кръстникът дава гаранция, че младоженците са достойни да създадат семейство и обещава да ги подпомага да изградят благочестиво християнско семейство. Кръстникът на църквата дава гаранция, че общността е достойна да участва във Водосвета и обещава, че според своите възможности ще участва в християнското възпитание на общността и грижите към църквата. Хачкавор се избира от свещеника на църквата, а на катедралния храм - от архиерея.

Традицията на кръстника, както за кръщение и сватба, така и за църквата идва от древните времена. Според каноните на Светите Отци на нашата църква, по време на Рождество Христово трябва да се извърши Водосвет, който ритуал се изпълнява в присъствието на Хачкавор. По време на Водосвета на Хачкавор се дава честта да облече риза и да се качи на Олтара с кръст в ръката си. Свещеникът спуска кръста в съд с вода, след което със същия кръст благославя водата и го връща на Хачкавор. След Св. Литургия миряните целуват кръста, който Хачкавор през това време държи в ръцете си. Накрая, Хачкавор отнася кръста в дома си, където остава близо две седмици, като през това време благославя и пречиства неговия дом. След това свещеникът посещава Хачкавор и връща кръста в църквата.

Хачкавор трябва да бъде пълнолетен. А първият Домосвет след Рождество Христово и Възкресение се извършва в дома на Хачкавор.

Според традицията на нашата църква, всяка година може да се избира нов Хачкавор, както и е позволено един човек най-малко седем пъти непрекъснато да бъде избиран за Хачкавор, разбира се, ако той самият има това желание и сърдечно желае да служи за нуждите на църквата, да живее с проблемите на църквата. След това свещеникът може да му позволи още дълги години той да остане Хачкавор. Но ако всяка година се сменя Хачкавор, това не означава, че църквата е недоволна от служението на Хачкавор.