ЦЪРКОВНИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ

ВЪПРОС: Какво символизира водата по време на Кръщение?

По принцип, водата има изчистващи качества. Когато ръцете на човек се замърсят, той ги измива с вода, понеже тя има свойството да измива и да изчиства. Тъкмо за тази цел се използва водата по време на Кръщението, за да се изчисти адамовия грях на човека, който той е получил по наследство от своите родители. Когато Христос обясняваше на Никодим за Божието Царство, каза: „Ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.” (Йоан 3:5), т.е. за да влезе човек в Божието Царство, трябва първо да се кръщава, да се роди от водата.

По време на Кръщение, свещеникът благославя водата, изсипва в нея част от Св. Миро, след което потапя кръщавания три пъти във водата: в името на Отца, Сина и Светия Дух, което символизира смъртта на Христос, а когато го изважда от водата, символизира Възкресението на Христос. Тъкмо тогава, с вода се измива и се изчиства адамовият грях от човека и той, според Христовото слово, се ражда от вода и става истински християнин.

ВЪПРОС: Кога е най-подходящо да се кръщават хората? Като малки или когато човек стане по-зрял?

Преди всичко искам да кажа, че най-правилно е децата да се кръщават като малки. Сега да обясня защо трябва човек да се кръщава в по-ранна възраст.

Според църковно-националната традиция на арменския народ, децата са се кръщавали още когато са били на осем дни. Най-интересното е, че до осмия ден детето нямало име и са го именували едва по време на кръщението. Оттук идва и изразът „авазани анун” (кръщелното име). Тази църковно-националната традиция говори за това, че ние ,арменците,  векове наред сме предавали в Божиите ръце нашите деца още от малки. Колкото по-рано човек се кръщава, толкова по-рано приема защитата на Бог.

По време на кръщението човек става сънаследник на Христос, а тялото му – храм на Светия Дух. Тогава става истински християнин, а нашата душа става познаваема за Бог. Разбира се, тук очевидно възниква въпросът: Какво разбира едно дете от християнството или от вярата? Не е ли по-добре да порасне, да получи християнски знания и тогава да се кръщава? Вярно е, че едно дете, по време на кръщението си не разбира и няма вяра, но ние го кръщаваме въз основа на вярата на кръстника и на родителите. Те дават гаранция, че детето ще порасне с християнската ценностна система и ще има достойна християнска вяра.

И още едно нещо е много важно. В света има най-различни изпитания и болести, които за съжаление могат дори да отнемат живота на децата. За момент си представете, че човек не е кръстил детето си, мислейки, че е по-добре да го направи след  като порасне. Но се случва някакво нещастие или се разболява от неизличима болест и преди да бъде кръстено, детето  губи живота си… Вярно е, че давам много жесток пример, но той е достатъчен, за да разберем, защо трябва още от малки да кръщаваме нашите деца.

После, както вече отбелязах, след кръщението, ние предаваме децата си в ръцете на Бог. Те едва ли го разбират, но сатаната много добре го разбира и стои далеч от тях.

ВЪПРОС: В кои дни не може да се извърши кръщение и венчавка в арменската църква?

Съгласно календара на арменската църква, в дните, когато се пости не може да се извърши кръщение и венчавка. А това са всяка сряда и петък. Също и когато е седмичен пост или по време на Великите пости. Трябва да отбележа, че по време на Великите пости не може да се извършва църковна венчавка, докато  кръщението не е забранено, но е желателно да се извърши след Великите пости.

Постите са дни за разкаяние, покаяние и бдение и не може през тези дни да се прави венчавка, защото тя сама по себе си е радост. По този повод хората не могат едновременно да постят, да се гощават и веселят.

Не може да се прави кръщение и венчавка и на Главните празници на арменската църква (Дахавар донер), както и в следващите дни, когато нашата църква отбелязва Задушница (Мерелоц)

През всичките останали дни може да се извършват обредите кръщение и венчавка.

ВЪПРОС: Откъде идва понятието кръстник?

Преди да отговорим на същинския въпрос, първо, да опитаме да разберем какво означава „Гънкахайр” (кръстник на арменски). Тази дума произлиза от думата „Гънунк”, т.е. Мъгърдутюн (Кръщение) и „хайр” (баща). Ние, арменците, наричаме тайнството Мъгърдутюн също и Гънунк, който идва от думата „гъник” (печат). Когато по време на Кръщението, след като потапяме във вода, извършваме тайнството Търошм (Миропомазване), със Св. Миро запечатваме тялото на кръщавания, помазваме го. Затова през годините хората започват да наричат тайнството и с названието Гънунк.

Задължително условие за Кръщението е да има един мъж християнин, който да стане гарант пред Бога. Той трябва, чрез своята вяра и християнски живот, да засвидетелства, че кръщаваният е достоен да бъде християнин. Същевременно той носи отговорност за правилното му християнско възпитание и по този начин става негов духовен баща. Човекът, който по време на кръщението пред Бог гарантира за кръщавания, се нарича Гънкахайр (баща на кръщелника в духовен смисъл).

Институцията на кръстника започва още от времето на Св. Апостоли. Когато апостолите кръщавали, избирали за кръстник един мъж християнин. Или когато някой християнин е проповядвал сред свои приятели и е предизвиквал желание при някой да стане християнин, той е молел апостолите да кръстят новоповярвалия и те самите са ставали кръстници като гарант, че са ги обучили в християнската вяра.

Институцията на кръстника съществува още от апостолските времена и продължава до днес. В нашата църква ние никога не кръщаваме без присъствието на кръстник.

ВЪПРОС: Каква е разликата между кръстниците на Кръщението и Сватбата?

По принцип, хората смятат, че кръстниците на Кръщението и Сватбата са с еднаква роля, но всъщност между тях има огромна разлика. Кръстникът на сватбата се казва Хачйехпайр (Խաչեղբայր– брат по Кръст). Той е човекът, който по време на венчавката държи Кръста над главите на младоженците. Самата дума Хачйехпайр (братът, държащ Кръста) вече показва, че кръстникът на сватбата няма същата роля, която има кръстникът по време на Кръщение, когото наричаме Гънкахайр (Духовен баща на кръщелника). Очевидно е, че има разлика в ролите на кръстниците на Кръщението и Сватбата. Но това не пречи кръстникът на Кръщението после да стане кръстник на Сватбата, или кръстникът на Сватбата по-късно да стане кръстник на Кръщението на децата на младоженците.

ВЪПРОС: В Арменската апостолическа църква има ли кръстница?

Арменската апостолическа църква, за разлика от Българската православна църква, по време на кръщението отдава по-голяма важност на кръстника, отколкото на кръстницата. По време на кръщението, ние кръщаваме детето въз основа на вярата на кръстника и на родителите, и по-точно на кръстника, понеже свещеникът се обръща към кръстника с въпроса „Какво е нужно на детето за кръщение?”, а кръстникът отговаря: „Вяра, Надежда, Любов и Кръщение”.

В каноните на Арменската църква, и по-специално в книгата „Машдоц” (това е книгата, която съдържа всички обреди, молитви, песнопойки и други текстове, в които е отбелязано как трябва да се изпълняват обредите), няма никакви уточнения за кръстницата, за това ние, арменците, често наричаме кръстницата  „каворгин” (съпруга на кръстника). Естествено, след кръщението кръстникът става духовен баща на кръщелника. Ако той е женен, съпругата му става негова духовна майка.

В обредите на нашата църква кръстниците нямат никаква роля, но не бива да забравяме важността им, понеже те винаги трябва да помагат на съпруга си за християнското възпитание на кръщелника. Фактът, че жените в нашата църква не могат да бъдат кръстници, по никакъв начин не омаловажава ролята и значението им. Те винаги са имали особено място в живота и бита на нашия народ.

ВЪПРОС: Аз съм дете от смесен брак. Майка ми е арменка, а баща ми българин. Кръстена съм в българска църква. Може ли да се кръстя и в Арменската църква, която посещавам всяка неделя?

По принцип, смесените бракове водят със себе си много сериозни проблеми, свързани с религията, националната идентичност и традициите, един от които е Вашият случай. Но човек не може да се кръсти два пъти. Тайнството на Кръщението не се повтаря. Ако Вие сте кръстена в Българската православна църква, ние приемаме Вашето кръщение, тъй като и ние, и Българската православна църква сме част от Всеобщата църква.

В момента Вие сте член на Българската православна църква, понеже сте кръстена в нея, но спокойно можете да посещавате и арменска църква. Но ако желаете да станете член на Арменската Апостолическа Света църква, не е необходимо отново да се кръстите. Просто трябва да посетите свещеника, да се изповядате и да приемете Учението на нашата църква.

ВЪПРОС: В Арменската църква съществува ли някакъв обред за годеж, или само се извършва венчавка?

Преди всичко, бих искал да отбележа, че в Арменската Апостолическа Света църква съществуват много интересни обреди, свързани със значимите събития в живота на вярващия. Един от тях е за годежа. В нашата книга за обредите „Машдоц” има специален ритуал за онези, които желаят да се сгодят.

Младата двойка посещава църквата, за да бъдат благословени от свещеника годежните им пръстени. По време на венчавката те стават брачните им халки. Този ритуал не се повтаря по време на сватбата, тъй като е извършен предварително. След това, със специална молитва, свещеникът представя младите, които искат да се сгодят на Бог и се моли за Божието покровителство над тях, за да благослови Бог техния годеж и да позволи те да се венчаят навреме.

За съжаление, в днешно време този красив обред, и не само този, а и много други подобни красиви и богоугодни обреди, се извършват в църквите много по-рядко или почти не се извършват.

Още веднъж бих искал да благодаря, че  поставяте този въпрос и се надявам, че много хора, когато научат за този ритуал, ще доведат децата си в църквата, за да се сгодят според обичаите на Арменската църква.

ВЪПРОС: Защо брачните халки в църквите се слагат на безименния пръст? Какво е значението и защо не се слагат на друг пръст?

Преди всичко бих искал да кажа, че според църковния ни канон, брачната халка се слага на безименния пръст на лявата ръка на младоженците. Това показва цялостната и свършената любов между тях.

Още от древни времена хората са вярвали, че кръвта директно тече до сърцето именно от безименния пръст. Затова слагането на халката на този пръст символизира свършената любов между младоженците, която е свързана чрез любовта на Господ Иисус Христос и вярата ни към Него.

Както халката се слага на един от петте пръста, така и нашата вяра се поставя върху едно от петте ни сетива, които са съзнателни.

ВЪПРОС: Има ли религиозно обяснение бялата рокля на младоженката по време на венчавката?

По принцип, всичко около нас има своето религиозно обяснение. Белият цвят на булчинската рокля символизира чистотата и безупречността на младоженката, а по време на църковния обред белият и блестящият цвят символизира светлинните одежди на Адам и Ева. Както нашите прамайка и прабаща, преди да съгрешат, със своята чистота и безупречност бяха заобиколени със светлината на святостта и не виждаха голотата си, така това се предава и на младоженците. Белите дрехи, образно казано, заместват светлинните дрехи на Адам и Ева, а Църквата – Рая, където са живели родителите на човечеството.

По време на венчавката в църквата на главата на младоженката трябва да има бял воал, който не позволява на младоженеца да погледне към нея с желание, както Адам в Рая никога не гледаше на Ева с желание.

ВЪПРОС: Кога църква забранява извършването на венчавка?

Венчавка не се извършва в дните на пост. А постни дни, които са дни на бдение и скърбене за греховете, са всяка сряда и петък. Венчавката като цяло е радостен повод и ден за веселба и гощавка. Следователно те не могат да съжителстват.

Забранено е да се извършва венчавка по време на Великите пости, на седмичните пости, на главните (дахавар) празници и на Задушница, която винаги се пада в следващия на главните празници ден.

Най-удобният ден за венчавка е събота. Първо, в този ден не се пости и второ, тогава е почивен ден.

Използвайки възможността, бих искал да уведомя всички, които желаят да се венчаят в църквата, да не се договарят за часа и деня в църквата след като вече са договорили ресторанта или други места, защото може денят, който вие сте избрали, да е канонично забранен за извършването на венчавка. Призовавам Ви, преди всичко да се срещнете със свещеника и да уточните с него деня, а след това вече да организирате сватбеното си тържество.

ВЪПРОС: Аз съм родена в България и съм кръстена в Арменската апостолическа църква. В момента живея в САЩ, в град, където няма арменска църква. Няколко пъти съм взимала причастие в друга православна църква в града. Това грешно ли е?

По принцип, всеки християнин трябва да получава причастие в църквата, към която принадлежи. Когато един човек е кръстен в Арменската апостолическа църква, той става член на тази църква. Това означава, че той е кръстен въз основа на това, че приема символа на вярата и цялото учение, което изповядва арменската църква. А между нашата и Православната църква има няколко конфесионални и ритуални разлики. Аз бих Ви посъветвал, ако няма във вашия град арменска църква, да потърсите в близките градове такава и няколко пъти в годината да вземате причастие. Но ако наблизо няма арменска църква или Ви е невъзможно да пътувате, можете да вземате причастие и в православната църква. Но това е крайният вариант. Направете всичко възможно поне няколко пъти в годината да вземате причастие в арменската църква.

ВЪПРОС: Доколко Св. Причастие е свързано с отговорности?

Причестяването само по себе си изисква отговорност, защото вярващият вкусва Тялото и Кръвта на Христос. При причестяване вярващият приема в себе си святост и трябва с отговорност да се приближава, за да не се превърне за него причестяването в наказание: „Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за тялото и кръвта на Господа.” (1 Кор. 11:27). Но за да не стане недостоен, човек първо трябва да има вяра, разкаяние, изповед и подготовка от предната вечер, като не яде и не пие (освен ако някой е болен и трябва да пие лекарство; може да  пие лекарството и да похапне малко, но за това трябва да уведоми свещеника) и  подготви тялото си за приемане на святостта, да се разкае за греховете и да се изповяда или лично, или общо и с вяра да се приближи към Тялото и Кръвта на Христос, чрез което човек ще получи опрощение за греховете си, както и ще получи изцеление за тялото и душата.

Ако всеки вярващ се приближи с това съзнание към Св. Причастие, то той никога няма да бъде осъден, а ще бъде спасен.

ВЪПРОС: До преди няколко години аз редовно присъствах на Св. Литургия в арменска църква, но сега вече не я посещавам, понеже езикът на литургията е неразбираем за мен. Общо взето не разбирах какво се случва. Дали е възможно литургията да се отслужва на български език, за да я разбират хората?

Преди всичко да започнем с това, че богослужебният език на нашата църква е староарменският – крапар, а не западноарменски или източноарменски. Ако искате да разбирате крапар, не е нужно много, а да знаете добре арменски: и западноарменски, и източноарменски, защото и двата диалекта на нашия език произлизат от крапар. По принци, няма съществени разлики, защото корена на думите е един и същ. А това, което не разбирате, може да попитате вашия свещеник, който любезно ще Ви преведе и обясни.

Ние, от своя страна, произнасяме по време на Св. Литургия каквото е възможно на съвременен арменски. Например, Евангелието четем на съвременен арменски, свещеникът произнася на съвременен арменски проповедта си. Но доколкото въпросът касае Св. Литургия да се отслужва на български е изключено, защото всяка църква има своя богослужебен език. Например, официалният богослужебен език на  Българската православна църква е църковнославянският. Въпреки че през 1998 год. е било взето решение, това, което е възможно да се извършва на български, българската църква продължава да отслужва в по-голямата си част Св. Литургия на църковнославянски език. Или католиците: те отслужват Св. Литургия на латински, защото официалният богослужебен език в Католическата църква е латинският.

Така че, според каноните на нашата църква, не е възможно Св. Литургия да се преведе от крапар и да се отслужи на български.

Има и още един въпрос. Ние, арменците, сме разпръснати по целия свят. Ако във всяка страна Св. Литургия  се отслужва с езика на дадена държава, то тогава на колко езика ще имаме Св. Литургия? За това е правилно навсякъде по света Св. Литургия да се отслужва на един език.

Ако ние, днес, преминем на български език, то с това ние ще допринесем за забравянето на арменския език в нашата общност, защото арменците в България основно  слушат майчиния си език в църквата и  в нея говорят на арменски.

И накрая, искам с една притча да завърша темата. „Един човек отива при свещеника и казва, че по време на Литургията не разбирал нищо от молитвите, понеже са на крапар, а той не знаел староарменски. Свещеникът отговаря, че не бива да се притеснява от това, че не разбира, а да продължава да присъства и да се моли по време на Литургията, защото сатаната разбира неговата молитва и бяга далеч от него”.

Ние също трябва участваме на Св. Литургия в Арменската църква и не бива да се притесняваме, че не разбираме някои неща. Трябва да помним, че сам Бог ни разбира и ни помага, а сатаната стои далеч от нас.

ВЪПРОС: Какво е Задушница и какво трябва да се прави тогава?

Нашата църква има пет Големи празника (Дахавар донер – Шатропразници), а денят след тях е посветен на нашите починали близки. Този ден се нарича Задушница (Мерелоц). Когато ние, живите, празнуваме, например, празника Възкресение Христово, се радваме с възкресението и се изпълваме с вяра, че ние – последователите на Христос, след смъртта си ще се възкръснем. На Задушница ходим в църквата и присъстваме на Св. Литургия, след което посещаваме гробовете на нашите близки и извършваме Панихида. По този начин ние им предаваме Благата Вест за Възкресението на Христос. Уверяваме ги, че и те ще  възкръснат.

Иначе казано, Задушницата ни дава възможност още веднъж да си спомним нашите починали близки, да се помолим за душите им и да им предадем вестта на Главните празници.

На Задушница всеки християнин задължително трябва да присъства сутринта на Св. Литургия и на Панихидата, които се отслужват в църквата, след което задължително да посети гробището, където да извърши Панихида на гробовете на своите близки.

ВЪПРОС: Защо трябва да отслужим Панихида и какъв е основният смисъл на Панихидата?

Панихида се отслужва за починалите. Веки човек, докато е жив, може да получи опрощение. Ние знаем, че човекът е съставен от тяло и душа. Докато те са заедно, човекът може да се покае и да получи опрощение за греховете си. Но когато той почине, душата се отделя от тялото и той вече не може да се покае.

Християнската вяра ни учи, че душата на човека е безсмъртна. След смъртта, тялото на човека спира своите функции, ние го предаваме на земята и през годините то изгнива. Но душата, която е безсмъртна и не умира, предаваме на Бог, чрез погребалния обред. По време на Панихида всички молитви, песни и псалми са молба към Бог за опрощаване всички грехове на починалия, особено за онези, които приживе не са успели да се покаят. Освен това, по време на Панихида ние молим Бог да приближи душата на починалия към Себе Си, да я нареди сред светците и тя да почива в мир и, което е най-важното, по този начин да намерят мир близките му, да се утешат и да продължат живота си.

За тази цел се отслужва Панихида и само по този начин ние можем да направим нещо добро за близките на починалите.

ВЪПРОС: Винаги, когато съм присъствал на панихида в гробището, съм си задавал въпроса дали е арменска традиция да държим в ръцете си свещи? Аз помня, че баба ми, когато ходеше в гробището, винаги кадеше с тамян.

Трябва да кажа, че ние нямаме обичай да държим свещи по време на панихида в гробището. Това е традиция по-скоро в православните църкви. Дори повече, по време на панихида и православните свещеници държат свещи. Много пъти и на мен са ми предлагали свещ. Но трябва да отбележа, че нашата църква няма такава традиция. В гробището, по време на панихида, ние не палим свещи, а кадим с тамян. В църквата, когато се извършва погребение или панихида вярващите могат да държат свещи, защото дяконите вече кадят с тамян, но в гробището задължително трябва да кадим.

Съгласен съм, че паленето на свещи естествено има свое значение и е красива традиция, но не е арменска. Ние можем да го правим, но преди това сме длъжни да спазим нашата традиция. Не бива да палим свещи, преди да сме кадили с тамян.

Много често съм забелязвал, че по време на панихида върху арменски гроб, повечето близки държат свещи, без да кадят с тамян. Много малко хора са запазили арменския обичай. Българските вярващи изливат вода на своите гробове. Има и арменци, които също го правят. Разбира се, няма нищо лошо в това, но преди всичко ние сме длъжни да запазим нашия обичай и да не го забравяме. След това можем да спазваме и български традиции, ако имаме такова желание.

ВЪПРОС: Доколкото знам, неделята след погребението се прави  Гирагнамуд (влизане в Неделята). Може ли погребението и Гирагнамуд да се направи в един и същи ден, ако погребението е в събота?

Според каноните на Арменската Апостолическа Света Църква, следващият на погребението ден се прави Айкуц (Այգուց- на бълг. означава рано сутринта. В Армения този обред е известен с думата Инкнахох – ինքնահող). Тази традиция идва още от времето на Христос. Когато след разпятието погребаха Христос, на следващия ден няколко жени взеха със себе си тамян и отидоха на гроба Му, за да кадят с тамян. „А в първия ден на седмицата, много рано, носейки приготвените благовония, жените дойдоха при гроба” (Лука 24:1), понеже Исус бе погребан в събота и жените не присъстваха на погребението, за това на следващия ден отидоха на гроба, за да кадят с тамян. Имайки предвид този пасаж на Евангелието, Св. Отци на нашата църква са определили канона на Айкуц, за да могат след погребението и жените да посетят за първи път гроба на починалия. Според църковните изисквания,  жените нямат право да присъстват на погребението, затова отиват на гроба на следващия ден, когато се извършва Айкуц.

Гирагнамуд е всъщност Айкуц и не мога да кажа конкретно защо в България се извършва в събота. По канон този обред трябва да се извърши на следващия ден след погребението. Може би причината е в това, че събота е почивен ден и тогава е по-удобно за повечето хора да посещават гробището.

Определено в един и същи ден не може да се направи погребение и Гирагнамуд или Айкуц, тъй като те са два различни обреда. А когато погребението е в събота, Гирагнамуд се прави следващата събота.

Да, нашата църква има един красив обред за изкарване на детето и майката след 40 дена, който има еднозначно библейска основа. Още в Стария Завет Бог, чрез Закона, ясно бе заповядал на хората, че всяко мъжко дете, което отваря утробата на майка си, ще се нарича свято за Господа и в 12 глава от книгата „Левит” на Библията Бог ясно дава наставления как трябва да бъдат изкарвани децата и майките след 40 дена. Трябва да отбележим, че обредите за момче и момиче са били различни. Родителите е трябвало да плащат откуп на храма или да направят жертвоприношение, за да се върнат в домовете си. Този ред Бог заповяда на евреите, след като ги избави от робството в Египет, като в една нощ изби всички първородни деца на египтяните, а на евреите обяви, че всичките им  първородни деца ще принадлежат на Него.

Но за нас, християните, обредът за 40 дена се извършва според заповедите на Новия Завет. Когато Иисус е станал на 40 дена, Мария и Йосиф Го водят в храма, за да Го представят пред Бог (Лука 2:22). Тогава те са извършили всички изисквания на Закона, който подробно е описан във втора глава на Евангелието, според Лука.

Отците на нашата църква, вдъхновени от този пасаж на Евангелието, са съставили обред за представяне пред Господа на нашите деца, които са навършили 40 дни. Много е голяма нуждата за извършване на този обред. Всички знаем, че Бог припознава душата на едно дете като своя след Св. Кръщение, когато то се осиновява от Христос. Но освен това знаем, че в днешно време много често ние отлагаме Кръщението на нашите деца, докато те станат на една година или дори по-големи. И докато детето не е кръстено, то не се припознава от Бог като Негово дете. Но когато родителите водят детето си, което е навършило 40 дни и го представят пред Бог, те по този начин го предават в ръцете на Господа, за да го защитава, докато бъде кръстено.

Преди всичко самите родители благодарят на Бог, че ги е дарил с дете, след което свещеникът със специални молитви и църковни химни представя детето на Господа. След това свещеникът, взимайки детето в своите обятия, се изкачва на Св. Олтар и извършва обред на поклонение.

Вижте колко е красив този обред, но най-важното е, че ние имаме специален ритуал за изкарване на детето от 40 дена.

Необходимо е малко по малко да възстановяваме този красив обред, за да бъдат всички наши деца предадени на Божието покровителство.

ВЪПРОС: Коя е същинската цел на Домосвета и защо трябва да се извърши Домосвет основно след празниците Рождество Христово и Възкресение?

Същинската цел на Домсвета е да се получат Божиите благословения в дома на вярващия. По време на  Главен (Дахавар) празник (например Рождество Христово) християните в Божия дом участват на Богослужението, след което канят свещеника у дома, за да сподели тайнството на празника с техните семейства и с това да се завърши целия обред. Хората в църквата получават Божието благословение, но както знаете, Бог прокълна земята поради греха на Адам: „А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си.” (Битие 3:17), а всички жилища се намират върху земята, която е прокълната от Бог. Всеки път, когато извършваме Домосвет, Бог вижда нашата християнска вяра и се омилостивява, благославяйки нашите домове и освобождавайки ни от пленничеството на проклятието.

Както знаем, земята е пълна с много демони и с много същества, които служат на сатаната, който се настанява в домовете ни, опитва се да пречи на хората да живеят християнския си живот. Те, подобно на радиовълните, са невидими и навсякъде. Когато човек не се благославя, остава отворен за сътрудниците на сатана. По време на Домосвет, свещеникът с осветена вода пречиства жилището от всякакви сили на злото, оставяйки там Божията сила. Много е важно да се получи благословение в дома, защото, ако е осветено жилището ще бъдат благословени и жителите на този дом и всички добри дела, които ще бъдат започнати в този дом ще имат успешен край. Както Христос превърна водата във вино по време на сватба и не остави започнатото дело на човека да се прекъсне, така и човек, който носи в себе си Божия благодат и Неговото присъствие, във всяко започнато от него дело ще чувства помощта на Христос.

Домосвет се извършва основно след празниците Рождество Христово и Възкресение, но може да се извърши и във всеки свободно избран ден на годината, ако не се пости. Домосвет се извършва тъкмо по празниците на Рождество и Възкресение, защото е нужно да се освети жилището и да бъде пречистено, с посланието на Рождество и Възкресение, от всякакво зло, защото с раждането на Иисус Христос започна борбата срещу злото, което завърши със Славното Възкресение на Христос.

ВЪПРОС: Интересно ще ми бъде да науча откъде произлиза обичаят с каденето при освещаване на дома (дънорнек) и в храма? Знам, че прогонва лошите сили, но в храма има ли лоши сили, за да се прогонват с кадене на тамян? И винаги ли се е кадяло с тамян или преди векове е използвано нещо друго? Имам  предвид, че и в българските църкви се кади.

Обичаят с кадене на тамян в храма идва още от древните времена. В Стария Завет го срещаме, когато Бог заръчва на Мойсей да приготви съд с тамян за Храма. „Да направиш олтар за кадене тамян” (Изход 30:1). В  Изход 30:34 се отбелязани подправките, които са необходими за приготвяне на благоухаещ тамян. Освен това Господ заръчва, че този тамян „да бъде свет за Господа” (30:37), дори „пресвет” (30:36). На други места в Библията също се споменава за тамян. Когато Бог започва да наказва еврейския народ, по заповед на Мойсей, първосвещеникът Аарон започва да кади с тамян, за да ходатайства за народа пред Бог. Когато Аарон започва да кади, наказанието спира и Бог приема тамяна като молитва (Числа 16:44-48).

В Новия Завет също се говори за тамян. Мъдреците, които посетиха бебето Исус в яслата на Витлеем, бяха донесли дарове, сред които имаше и тамян, като знак за помирение между Бог и човек. Св. Йоан казва: „3.И друг ангел дойде, та застана пред олтара, държейки златна кадилница; и нему се даде много тамян, за да го прибави при молитвите на всичките светии над златния олтар, който бе пред престола. 4.И кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите.” (Откровение 8:3,4) Светите Отци на църквата, тълкувайки тези думи, казват, че животът на Църквата прилича на кадене с тамян. Също така казват, че основното значение на каденето с тамян е молитвата. Пушекът на тамяна се издига нагоре и после слиза надолу. Молитвата също се издига към Бог от устните на вярващия, а след това благодатта, родена от молитвата, слиза върху хората.

Благоухаещите смоли са се използвали във всички времена, дори преди християнството. Във древни времена тамянът е бил по-скъп дори от златото. Светото Писание изисква тамянът да има приятна миризма, че всеки, който усети миризмата да запомни, че животът на човек трябва да бъде благоухание пред Господа. Затова е написано: „Защото пред Бога ние сме Христово благоухание”, „ …на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.” (2 Кор. 2:15,14).

Тамянът не само разпространява приятна миризма, а и дезинфекцира околността. Арменският лекар от Средновековието Амирдовлат Амасиаци казва, че тамянът укрепва паметта, заздравява съзнанието, помага при рак и косопад, изчиства кожата от различни инфекции. Но каквито и физически качества да се придават на тамяна, на първо място той припомня на християнина за Божието присъствие и за Неговата слава.

Както в храма се кади, така и в дома може да се кади, защото той потвърждава Божието присъствие и е един вид  молитва, от която злите сили, които обитават дома или друго място, се плашат.

Разбира се, че в храма няма зли сили. Но всеки ден той се посещава от най-различни хора, които могат да бъдат носители на тези сили или да бъдат под тяхно влияние, за това ние в църквата кадим хората с тамян.