ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

ВЪПРОС: Какво е значението на църковните празници в духовния живот на вярващия?

Разбира се, че всички църковни празници имат своя определена роля и значение в живота на човека и предават на вярващия послание. Много неща зависят и от вярата на човека, относно  това какво значение ще има даден празник в живота му. Ако ние се отнасяме към празника само като историческо и Библейско събитие или нещо, което е минало, то тогава празникът няма да има никакво значение за човека.

Ще се опитам да обоснова казаното – например, празнуваме Преображение Господне. Ако човек мисли, че този празник се отнася за събитие, което е минало, или че е хубаво събитие, тогава празникът не може да доведе до промяна в живота на човека. Това, че Христос се преобрази, в Него се видя Божествеността, стана така бял и излъчваше светлина, означава, че ако ние влагаме мисълта, че както Божият Син Христос се преобрази и показа на хората Своята Божественост, така и ние, след нашето кръщение, сме призовани да бъдем Божии синове и носим в себе си Божието подобие и образ, и ние също можем да се преобразим, показвайки на хората, че Бог живее в нас, чрез нашите добри дела, братолюбие, вяра и други добри действия. Ние също сме Божии деца и най-важната цел в живота ни е да наподобяваме Бог. Когато към всеки празник човек се отнася с такава мисъл, то той наистина възприема значението на празника, който ще окаже своето въздействие върху развитието и преобразяването на духовния му живот.

Всеки празник има две лица – видимо и невидимо. Видимата част е историческото или Библейското събитие, което възпоменаваме, а невидимата част е неговият духовен призив към вярващите, който може да промени живота на човека. От всеки празник трябва да вземаме духовния му призив и значение. Да се опитаме да разберем какво може да ни даде даден празник или какво може да промени в нас и най-важното – какво Бог иска да ни каже чрез този празник.

Ако човек успее да вземе от всеки празник това, от което наистина се нуждае, тогава духовният живот на вярващия ще се развива.

ВЪПРОС: Какво е значението на именния ден и как трябва да го празнуваме?

Имен ден празнуват хората, които носят името на някои от светците на църквата. В нашата църква светците имат специална роля и значение. Те са членове на победилата църква и са посветили живота си за разпространяването на Божието слово и за запазването на християнската вяра.

Ние, християните, сме поставили светците от дясната страна на Бог и те всеки ден ходатайстват пред Него за нас, членовете на борещата се църква. Хората, като знак на уважение или от обич към някой светец, са кръщавали децата си с имената на светците. Както знаем, векове наред имената на децата са били давани от свещеника по време на кръщението. Когато например кръщението се извършва в деня на празника на Сурп Кеворк, и в близките дни на този празник, детето се кръщава Кеворк.

Както ни е известно, дните от седмицата - понеделник, вторник, четвъртък и събота, са празнични дни на светците и в тези дни хората празнуват имен ден. Когато църквата отбелязва празника на някой светец, в този ден се споменава неговото дело в християнския живот и през целия ден се четат писания, ако има такива, написани от него. В църквата се пеят химни, посветени на светеца, както и се четат специални молитви към него за ходатайство, а хората, които носят името на светеца, празнуват имен ден.

Както всеки празник, така и именните дни, имат две лица – духовно и светско. Напоследък хората обръщат повече внимание към светската част на празника. В този ден, много от тях организират веселба или празнуват така, както празнуват рождените си дни. Безспорно тази радост е положителна, но заедно с това не бива да забравяме да отбелязваме със същата радост и духовната страна на именния ден.

Веднага пред читателя ще изникне въпросът: А какво да правим? Както вече казахме, за светците ние имаме специални молитви, духовни химни (шараган) и прочети. Преди всичко, всеки, който празнува имен ден, трябва да посети арменската църква и да помоли свещеника да прочете специалните молитви към светеца, в които ще се споменава името на човека, който празнува имен ден. Да се опита да прочете биографията на самия светец или негови писмени трудове. А ако няма тази възможност, да помоли свещеника накратко да му разкаже за светеца и за приноса му в историята на християнството. Празнуващият също трябва да потърси в своите молитви ходатайството на светеца, за да може поне малко да доближи живота си до този на светеца, името на който той носи. Получавайки благословията на свещеника и ходатайството на светеца, той може да се завърне към ежедневието си и зареден с духовна енергия да продължи земния си живот. След всичко това той може и да празнува по светския начин.

ВЪПРОС: Защо на Успение Богородично в Арменската църква се благославя гроздето? Какво е значението му?

Да, на Успение Пресвета Богородица (Верапохумън Сурп Асдвадзадзни) се извършва и благославяне на гроздето (Хахохорнек). Когато Бог създаде човека, постави го като княз на сътворението. Той имаше благословията на Бог. Бог даде право на човека да властва над животните, растенията и всичко друго. Но когато човекът сгреши, Бог го наказа, отне властта му и прокле земята и почти всичко. Едва когато дойде Единородният Син, човешката природа отново бе благословена и отново бяха благословени всички създания. От всички плодове най-много бе благословено гроздето, понеже Господ го поставя най-високо сред  дърветата и го почете повече от всяко друго растение, наричайки себе си лоза: „Аз съм истинската лоза” (Йоан 15:1). Обвързаните с Господнята любов ги нарече пръчки, а Отеца нарече лозар. Както когато Отец реже лозето, в делото на правдата ще го направи плодородно, а отрязаните клончета са материал за огрев. След това Единородният Син превърна виното, кръвта на гроздето, в Спасителната си Кръв. В Горната стая, вземайки го в ръцете си, благослови го и каза: „Това е Моята кръв на новия завет” (Матей 26:28).

Господ, предварително чрез пророчество, бе заявил, че виното радва човека и премахва тъгата му. За това ние научаваме от историята на Ной. Когато той се натъжи заради порочността на света, Господ му даде вино, за да се утешава, което възхити Ной (Битие 9:21). А Мелихседек посрещна Авраам с хляб и вино, което стана пример и за Последната вечеря на Господа в Горната стая. Когато се изпълни времето, Господ дойде в Горната стая и даде животворната си кръв, като чаша за двойна радост, за опрощение на греховете и мъдрост на душата.

Въпреки че виното бе дадено от Господа като благ дар,  за тези, които го използват неразумно, то става повод за злини, както и много други добри неща се превръщат в повод за злини.

Така гроздето бе удостоено с двойно благословение. Първият път по време на сътворението, а втори път от Господ Иисус Христос, когато ние  го даряваме на Господа като първороден плод на всички плодове от нашите земи и градини, както бе прието в древните времена, за да бъдат благословени всичките ни плодове. За това на празника Успение на Пресвета Богородица, след Св. Литурги, се извършва благославяне на гроздето. По време на обреда, чрез проповедта на дякона, ние изказваме нашите благодарности на Господа за изобилната реколта, която Той ни е дарил. Молим Го да благослови плодовете на гроздето, които сме дарили на храма, за да ни дари вино за радост и храна за здраве на душата и тялото. Същевременно се обръщаме към Пресвета Богородица за нейното ходатайство, чрез която бе ни даден Плодът на живота и безсмъртието – Исус Христос.

След това свещеникът благославя гроздето, което миряните са дарили на храма, присъединявайки към него Божието благословение, че чрез вкусване на тези материални плодове, ние в душите си ще приемем  Божията благодат, получавайки опрощение на греховете и святост.

Ето за това се благославя гроздето. Тази година Арменската църква отбелязва празника Успение на Пресвета Богородица на 18-ти август. Призоваваме всички Вас непременно да посетите църква, да участвате в Св. Литургия и благославянето на гроздето.

ВЪПРОС: Интересно е да се знае, защо католици и православни могат да празнуват празника на арменския светец Св. Григорий Просветител, а ние не можем да празнуваме католическия празник Св. Валентин?

Преди всичко бих искал да отбележа, че светците, които са приети и канонизирани от Арменската църква се разделят в три групи: Библейски светци (онези светци, които се споменат в Библията, например пророк Исая), Всеобщи светци (онези светци, които са живели до IV век и с дейността си са допринесли за разпространението и развитието на Християнската църква, които са приети и от католиците, и от православните и от апостолическата църква, например Св. Йоан Златоуст) и Арменски светци (онези светци, които имат арменски произход и са допринесли за развитието на Арменската църква, например Св. Нерсес Шнорхали).

Сурп Крикор Лусаворич (Св. Григорий Просветител) не се намира в групата на Арменските светци, а на Всеобщите светци, понеже той е живял през IV век и е допринесъл за разпространението на Всеобщата Християнска Църква. За това той е приет и от католиците, и от православните и има своя празник в техните календари.

Що се отнася до Св. Валентин, той е католически светец, който дълги години е бил отричан дори от самите католици. Едва през XX век започват да празнуват Св. Валентин. Трябва да отбележа, че православните църкви, както и Арменската църква, не го приемат като светец. Той не е Всеобщ светец. Просто в някои православни държави, в това число и при нас, където манията към чуждата култура заема солидно място в ежедневието, се правят опити да се празнува Св. Валентин, който няма нищо общо с арменците или с Арменската църква.

Нашата църква приема като закрилник на влюбените и младите Пълководецът Свети Саркис (Сурп Саркис). Необходимо е ние да отбелязваме подобаващо нашия празник,  да не се поддаваме на манията към чуждата култура и с това да обосноваваме желанието си да празнуваме Св. Валентин.