ЦЪРКОВЕН КАНОН И СТРУКТУРА

ВЪПРОС: Как Арменската църква канонизира своите светци?

Канонизирането на светец е много отговорна работа, защото са нужни няколко задължителни условия за да започне Църквата процес за канонизация.

Отговорността е голяма, тъй като когато Църквата канонизира някого, то тя го признава за светец, който е безгрешен и естествено трябва да застане от дясната страна на Бог. За да се канонизира някой, трябва да са изминали петдесет до осемдесет години след смъртта му. Специална комисия, съставена от епископи, разследва живота и дейността му и много е важно над гроба му или чрез мощите му да се случват чудеса. Дори 100 години след смъртта му може да се признае за светец.

ВЪПРОС: Каква е позицията на Арменската църква към иконите?

Нашата църква, за разлика от други църкви, има особено отношение към иконите. Ние считаме иконата преди всичко за канонична, защото картината, в която е нарисуван някой от светците на нашата църква (основно, когато се ползва маслена боя), чрез специален обред се помазва със Св. Миро от епископ. Само тогава картината се превръща в икона и може да се използва в църквата.

Ние не се кланяме пред иконите, както православните, или да се борим срещу тях, както католиците. Векове наред сме имали специално отношение към тях. Според учението на Арменската църква, ние сме иконопочитатели. Така ние пренасяме нашето уважение и смирение към светеца, който е нарисуван в иконата, а не на рисунката. Чрез иконата ние възпоменаваме рисувания и личността му, делата му и се молим за неговото ходатайство пред Господа.

Ние имаме традиция да целуваме иконите, но това не означава, че се прекланяме пред иконата, всъщност ние целуваме Св. Миро, с което е помазана тя.

ВЪПРОС: Защо в България е именувана Арменска Апостолическа Православна Църква, а на арменски думата православна (Ухапар) я няма?

Скъпи приятелю, за да бъде по-образен отговорът на този въпрос, преди всичко ще опитам да обясня термините „апостолическа (առաքելական– аракълаган)”, „католическа (կաթողիկէ– гатохиге)” и „православна (ուղղափառ– ухапар)”, след което ще стане по-ясно защо в арменското мислене няма термин „православен” и защо в България се нарича Арменска Апостолическа Православна църква.

Тези термини („апостолическа”, „католическа” и „православна”) назовават символи, които характеризират църквата. И трите термина са специфични за всички големи църкви – Католическата църква, Православната църква и Апостолическата църква.

Терминът „апостолическа”означава, че църквата е основана от светите апостоли и от тук виждаме, че този термин е специфичен за днес действащите три големи църкви (Католическата църква, Православната църква и Апостолическата църква), т.е. всички са основани чрез проповедта на апостолите.

Терминът „православен” означава  „имащ правилна и истинна вяра, който приема символа на вярата от Първия Вселенски събор от 325 год. в гр. Никея”. От тази гледна точка този термин е специфичен за трите големи църкви (Католическата църква, Православната църква и Апостолическата църква), т.е. всички приемат решенията на Никейския събор и имат „православна” вяра.

А терминът „католическа” означава „всеобща, т.е. разпространена е по целия свят и всеки човек може да стане християнин и член на църквата”. И този термин е специфичен за трите големи църкви (Католическата църква, Православната църква и Апостолическата църква), т.е. всички са всеобщи и всеки човек може да стане член на църквата.

До четвърти век всички църкви действаха заедно, но през пети век, след Халкидонския събор, ние се отделихме, защото не приехме решенията на събора и взехме символа „апостолическа”, който характеризира нашата църква. Когато през 1053 год. се отделиха Св. Престоли на Рим и Константинопол, Римската църква взе символа „католическа”, като характеризираща себе си с този термин, а Константинополската църква – символа „православна”. Но всяка църква, вземайки специфичния за себе си символ, не загуби другите два символа. Когато ние взехме термина „апостолическа”, никога не престанахме да бъдем „католическа” или „православна”. По същия начин и католиците, и православните никога не са престанали да бъдат „апостолически”.

 Тези термини станаха специфични наименования за тези църкви. За това никога не можем „католиците” да наричаме „православни” или обратно, или нас да наричат „католици” или „православни”. Поради тази причина в нашето мислене няма това, че сме православна църква.  Трябва да отбележа, че определението „православна” за нас е много по-близко, защото онези църкви (арменската, асирийската, сиро-яковитската, коптската и други), които не приеха решенията на Халкидонския събор, получиха името „Източноправославни” църкви. Но ние сме известни на света с името Арменска Апостолическа църква и не може ясно да се каже защо в България се нарича Арменска Апостолическа Православна църква.

Може би причината е в това, че векове наред е имало безкомпромисна борба между Православната и Апостолическата църква, които една друга са се обвинявали в сектанство. За да се облекчи тази борба в България и българите да не ни гледат с лошо око на религиозна основа, както в други православни държави, са добавили термина „православна”.

Но името, което характеризира нашата църква, е „апостолическа”.

ВЪПРОС: Арменската църква монофизитска ли е?

Благодаря, че  повдигате много интересен въпрос. Трябва да отбележа, че това е един от така наречените наболели въпроси за нашата църква, понеже много църкви имат погрешни представи за учението на нашата църква и са ни приписали неща, които нямат нищо общо с катехизиса ни. Ярък пример за това е монофизитството.

Първо да обясня какво означава „монофизит”. Това е гръцка дума, която означава „една природа“ (моно-една+физит-природа). Но ние не сме монофизити, а миафизити. Това също е гръцка дума, която също означава една природа, но думата „миа” означава една и повече.

От пръв поглед се вижда, че между тези два термина няма разлика. И двата означават „една природа”. Но ако погледнем внимателно на думите „моно” и „миа”, ще видим, че има ясна разлика. „Моно” е един, а „миа” един и повече. Ние приемаме, че в Иисус Христос и човешката, и Божествената природа неразделно са обединени в едно тяло, където думата „едно”на старогръцки е преведена с думата „миа”, а не с „моно”. А ако наистина бяхме монофизити, тогава трябваше да приемаме в Иисус Христос или човешката, или Божествената природа, но ние приемаме двете природи, неразделно обединени в едно тяло.

За да разберем по добре разликата между „миа” и „моно” ще Ви дам друг пример. Ние приемаме Бог като Един Бог, който в Себе Си е Света Троица. Казваме Бог Отец, Бог Син и Бог Светия Дух, т.е. три отделни същности са обединени в една природа. И тук за думата „една” на старогръцки се използва „миа”, а не „моно”. Много църкви не са успели да уловят тази тънкост в нашето учение и са ни обвинявали в монофизитност.

ВЪПРОС: Правилно ли е да наричаме арменската църква национална?

За дейността на нашата църква в национален аспект може да се каже следното: Арменската апостолическа църква е неразделна част от всеобщата Христова църква, но въпреки това, тя е и национална, нещо, което е типично за нас, арменците. Тя съдържа в себе си национална принадлежност, което е чуждо за другите християнски църкви.

За да изясня казаното по-горе, ще Ви дам пример с Католическата или Православната църква, които подобно на Арменската църква са неразделна част от Всеобщата Христова църква. Когато казваме Католическа църква, не разбираме една нация, а разбираме италианци, французи, испанци и пр. Или когато казваме Православна църква, пак не разбираме една нация, а разбираме гърци, българи, руснаци, сърби и пр. Но когато казваме Апостолическа църква, за всички веднага е разбираемо, че става въпрос за арменците. Въпреки че сме част от Всеобщата Христова църква, нашата църква е по- народна и повече от други църкви се занимава с националните въпроси.

Това е така от 350 години насам, откакто нашата църква е независима и католикосите се ръкополагаха в Св. Ечмиадзин, а не в Кесария. Но нашата църква започна да се занимава повече с национални въпроси, когато арменският народ от векове бе изгубил своята държава и Католикоса на всички арменци ръководеше духовните и националните въпроси. От всички християнски църкви, арменската църква най-много се е занимавала с националните въпроси. Когато векове наред не сме имали държава, към църквите са били открити училища, в които децата не са се учили за духовници, както е било при другите църкви, а как да останат арменци, да не изгубят националната си идентичност и облик, да издържат и да не се асимилират сред другите народи. Тези мои думи мога да потвърдя с исторически факти. Когато сме имали държава, например, по време на династията Пакрадуни, арменската църква повече се е занимавала с духовни въпроси, отколкото с национални. Тъкмо по това време богословието на нашата църква е бележело възход, иначе казано, нашите църковни отци са имали свободата и възможността изцяло да се отдадат на духовна работа. През останалите векове, вече при липса на държавност, те са водили и духовни, и национални дела.

Така е и сега, в майка Армения, където арменската църква почти не се намесва в националните въпроси, защото нямаме проблем със запазването на арменската идентичност. Но е различно в диаспората, където има необходимост църквата, заедно с духовните въпроси да се занимава и с национални въпроси. Извън Армения, във всички страни в арменските общност, арменците, независимо от партийната си или организационна принадлежност, са концентрирани около арменската църква. От тази гледна точка можем ясно да кажем, че нашата църква е национална.

ВЪПРОС: Бихте ли ни обяснили по-подробно защо има двама Католикоси, единият в Ечмиадзин, другият в Антилиас? Защо се говори за Патриаршия в Йерусалим и Константинопол? Каква е причината за тези различия, от кога датират те, какви са прерогативите и правомощията на всеки един от тях. Безкрайно Ви благодаря, както за отговора Ви на този въпрос, така и за много добрата рубрика, относно каноните, традициите и обичаите в арменската църква.

Преди да продължа, трябва да Ви кажа, че тази тема е много обширна. В отговор на този въпрос може да се пише много съдържателно, за това и обемът би заел цяла книга, но ще се опитам, колкото е възможно по-кратко, да отговоря.

За да говорим за Католикоса на всички арменци, който се намира в Св. Ечмиадзин, за Католикоса на Великия Дом на Киликия, който се намира в Антилиас, за Арменските патриаршии, които се намират в Йерусалим и в Константинопол (дн. Истанбул), е нужно да се обърнем към историята на арменския народ и на Арменската църква.

Още преди да бъдат създадени Св. Престоли в Антилиас, в Йерусалим и в Константинопол, духовният център на арменския народ е бил Първопрестолният Св. Ечмиадзин. Той е основан през 301 год. от Сурп Крикор Лусаворич ( Св. Григорий Просветител). През вековете, поради тежки политически обстоятелства, в които се е намирал арменският народ, Престолът на Католикоса е бил преместван няколко пъти от Св. Ечмиадзин до Тъвин, Ахтамар, Аркина, Хромкла, Сис и в 1441 год. отново е установен в Св. Ечмиадзин. След падането на династията на Пакрадуни  (1045 год.), през 1080 год. династията Рупинян установява арменска власт в Киликия, която по-късно става царство. Понеже Католикосът в Армения е бил подложен на гонение от селджуците и дори има заплаха да бъде убит, Престолът на Католикоса на всички арменци постепенно се премества в Киликия, където арменските царе го вземат под своята закрила. Но когато през 1375 год. арменското царство в Киликия окончателно пада, епископите и архимандритите решават да върнат Престола на Католикоса там, където му е мястото – в Ечмиадзин. Това решение се взема, първо, поради политическите обстоятелства, тъй като Киликия става опасно място за Католикоса, докато в Армения, където е имало няколко княжески домове, които биха могли да го защитят; и второ, защото всички искат да видят Католикоса на Престола, който е основан от Сурп Крикор Лусаворич – Св. Ечмиадзин.

Преместването се осъществява чрез учениците на Сурп Крикор Датеваци – Хованес Хермонаци и Товма Медзопеци през 1441 год. Те канят Католикоса на всички арменци Крикор IX Мусапегян, който по това време се намира в Сис, да се премести в Св. Ечмиадзин. Но поради напредналата си възраст, той отказва да пътува до Св. Ечмиадзин и им позволява там да помажат и да ръкоположат новия Католикос на всички арменци, който ще бъде единственият Католикос на всички арменци, а след неговата кончина, в Сис повече няма да има Католикос. С това решение се съгласяват всички епископи на Арменската църква, включително и тези от Киликия. От Сис се преместват всички светини (Св. Десница на Сурп Крикор Лусаворич, Св. Христово Копие и др.) в Св. Ечмиадзин. Но след време, когато Крикор Мусапегян почива, епископите в Киликия не успяват дълго да спазят обещанието, дадено на вече починалия Католикос, че в Сис повече няма да има Католикос и през 1446 год. помазват епископ Гарабед Евтогаци за Католикос на Сис, а след Арменския геноцид през 1915 год., когато Западна Армения и Киликия е опразнена от арменци, Престолът на Католикоса на Сис бе преместен първо в Сирия, после Ливан и през 30-те години бе установен в Антилиас (Ливан). Ето поради тази причина днес имаме двама Католикоси. И двамата имат своите епархии и нямат административна връзка помежду им, но по богословие са абсолютно еднакви. Католикосът в Антилиас се нарича Киликийски Католикос, а Католикосът в Св. Ечмиадзин – Католикос на всички арменци, т.е. Католикос на всички арменци по света.

Различни са обстоятелствата относно Арменските Патриаршии в Йерусалим и Константинопол. Още от основаването си те винаги са били подчинени на Католикоса на всички арменци, който се намира Св. Ечмиадзин. Според йерархията на нашата църква, Католикосът също е Патриарх, но с повече власт, отколкото патриарсите, затова и Арменският Католикос се нарича Върховен Патриарх, което показва неговото върховенство над патриарсите. А нашите двама патриарси по сан са архиепископи, но като знак на почит им е дадена титлата Патриарх.

Патриаршията в Константинопол е основана през 1463 год. и първият патриарх е епископ Ховагим, който, според някои източници, е бил арменският архиерей на Пловдив. Тази патриаршия е основана с изричното позволение на Османския султан. Както знаем, през 1453 год. османците завладяват Константинопол и унищожават Византия. Те веднага започват гонения срещу гърците и Вселенския патриарх, който се е намирал в Константинопол. Противопоставяйки се на Вселенския патриарх, османците позволяват на арменците да имат свой патриарх в Константинопол, на когото дават титлата Патриарх на всички християни в Османската империя,  с което се опитват да премахнат властта и авторитета на Вселенския патриарх. Въпреки че Арменската патриаршия има свои епархии и епископи, административно и духовно е подвластна на Св. Ечмиадзин, духовният център на всички арменци.

Арменската патриаршия в Йерусалим е създаден през VII век, но още от IV век почти всички арменски царе и князе са построили множество църкви и манастири в Йерусалим и там сме имали много епископи и свещеници. Въпреки това, за Арменска патриаршия в Светия Град се споменава от VII век. И тази патриаршия по всички отношения е подвластна на Св. Ечмиадзин – Католикоса на всички арменци.

ВЪПРОС: Интересува ме каква е вътрешната подредба на Арменската църква?

Благодаря за въпроса. Арменските църкви, и по принцип всички християнски църкви от четвърти век насам, са построени почти с еднаква подредба. Църквата се разделя на четири вътрешни части: Кавит (притвор), Същинската църква (средната част), Адян (мястото между Св. Олтар и Същинската църква) и Хоран (Св. Олтар).

Кавит е онази част на църквата, в която влизаме още от портата. Навремето, когато Св. Литургия стигала до момента на „Вохчуйн” (Дайте Поздрав), всички които не са били кръстени или се намирали в период на покаяние, трябвало да напуснат Същинската църква и да застанат в Кавит-а и от там да участват в Св. Литургия. В Същинската църква са оставали само вярващите, които ще вземат Причастие.

Същинската църква е частта, която се намира между Кавита и Адяна, където хората, прави или седнали, следят Литургията.

Адянът се разделя от Същинската църква с преграда, от където свещенослужителите следят богослуженията. Там се извършват обредите и Жамеркутюн-ите (Богослуженията).

Хоранът е частта, където се отслужва Св. Литургия. Той прилича на сцена, която е малко по- висока от останалата част на църквата. Там могат да се качват само свещенослужителите.

Това е вътрешната подредба на нашата църква.