ДУХОВЕНСТВО

ВЪПРОС: Как да се обръщаме към арменските духовници и как да ги поздравяваме?

Благодаря за интересния въпрос. Забелязал съм, че много малко хора се обръщат към духовниците с правилния поздрав. За това отбелязвам важността и актуалността на въпроса.

Например, когато срещнем свещеник, не трябва да се обръщаме към него с обикновеното „парев Цез” (Здравейте), а „Орнецек Дер Хайр” (Благословете Отче), към йеромонасите или архимандритите с „Асдвадз окнаган, Хайр Сурп” (Бог да ни помогне, Отче), а към епископа „Асдвадз окнаган, Сърпазан Хайр”. Това го правим, защото всеки път, когато срещнем свещеника,  молим от него благословия, а той трябва да ни отговори „Асдвадз орни” (Бог да благослови), а йеромонасите, архимандритите и епископите – „Асдвадз бахабан” (Бог да Ви пази).

По време на официални мероприятия, където присъства свещеник, йеромонах, архимандрит или епископ, или когато пишем писмо към тях, не трябва да се обръщаме с „уважаеми Дер Хайр” или „уважаеми Хайр Сурп”, а с обръщението: „Аржанабадив Тер Хайр” или по име, например „Аржанабадив Дер Крикор”, към йеромонах или архимандрит – „Хокешънор Хайр Сурп”, а към епископ – „Керашънор Сърпазан Хайр.

Католикоса поздравяваме с „Асдвадз окнаган, Вехапар Дер”, а се обръщаме към него с „Вехапар Дер”.

Дяконите и тъбирите поздравяваме с обикновен поздрав, понеже те нямат помазания (само помазаните духовници се поздравяват по специален начин). Към дяконите трябва да се обръщаме с „Парешънор саргавак”, а към тъбирите – „Парегърон тъбир”.

Накрая бих искал да добавя още нещо. За поздрав или обръщане към помазаните свещеници няма възрастова граница. Всички, независимо дали са деца или възрастни, трябва да се обръщат към духовниците според гореспоменатите начини и да ги поздравяват.

ВЪПРОС: Защо обръщението към свещеник е с „Дер” (Дер Крикор или Дер Хайр), а към йеромонасите или архимандритите с „Хайр Сурп”? Нима те са канонични светци (става въпрос за думата „Сурп”)?

Към свещеник се обръща с „Дер” (Господ, Господар, Настойник), защото той е духовният пастир на общността, духовният баща на всички вярващи и е отговорен за душите им. По Божия воля на него е повеленa общността, за която той трябва да се грижи и да опази душите на членовете й. Той, с молитвите си и съветите си в своето служение пред Бог, се явява като  духовен защитник. Под неговите грижи се намира една цяла общност. Поради тази причина, когато някой се ръкополага за свещеник, неговото кръщелно име се сменя и му се дава духовно име, като например Дер Крикор, за да се грижи той и да опази общността си.

Относно йеромонасите и архимандритите, които наричаме „Хайр Сурп” –  то е, за да няма объркване. Трябва да разберем какво значение има думата „Сурп” (Свят, Светец). Например, когато казваме Света Църква, означава, че църквата, като каменна сграда, е отделена от други подобни сгради. Чрез специални обреди тя е помазана с Миро и служи за специална цел. Когато казваме „Светите Отци на църквата”, като например Сурп Крикор Лусаворич (Свети Григорий Просветител), това означава, че църквата, съобразявайки се с живота и извършените свети дела, е отделила съответната личност от другите хора и чрез специален църковен събор го е обявила за Светец. Така и йеромонасите, когато се ръкополагат и биват помазани с Миро, се отделят от другите хора и през целия си живот служат само на Бог. Вярно, те не са канонични светци на църквата, но те са посветили целия си живот на святото дело на Бог, затова вярващите се обръщат към тях с „Хайр Сурп” (Свети Отче).

Грешно е да се смята, че духовниците са светци според нашите представи, защото, за да се канонизира някой за светец, много дълъг път трябва да извърви. Те са призовани да служат на святото Божие дело. Те могат да живеят свят живот, но пак да не бъдат канонизирани светци. Трябва да различаваме каноничните светци на църквата и духовниците, към които хората се обръщат със Свети Отче, защото те са различни понятия.

ВЪПРОС: Защо целуват ръката на свещеника и я слагат на главата си? Задължително ли е да се целува ръката на всеки свещеник?

Преди всичко трябва да отбележа, че не на всички духовници се целува ръка. Тези, които нямат Помазание (клисари, дякони), ръката им не се целува.

А на свещеници, архимандрити, епископи и Католикос, като знак на уважение след като ги поздравяваме ,целуваме дясната ръка, защото по време на Ръкополагането им със Св. Миро се помазва челото, дясната и лявата ръка. Помазаният със Св. Миро духовник носи в себе си благословения, и когато слага ръката си върху главата на човек, по този начин го благославя. За това свещениците слагат ръката си върху главите на вярващите.

Бих искал да отбележа, че когато поздравяваме помазан духовник, задължително трябва да се поклоним и да целуваме дясната му ръка и да получаваме благословението му, понеже той има Божественото Помазание. Хората се покланят не пред неговата личност, а пред Божественото му Помазание.

ВЪПРОС: Уважаеми дер Бардухимеос, ще се възползвам от любезната Ви покана, за да Ви помоля да дадете подробни разяснения за необходимостта свещеникът да изостави своето кръщелно име (авазани анун) и да приеме ново. Очаквам да отговорите при възможност и предварително благодаря!

Благодаря за интересния въпрос. Трябва да отбележа, че традицията да се сменя името на свещеника започва още от Иисус Христос. Ако прочетем Библията, ясно ще видим, че когато призова своите ученици, Христос смени имената на някои от тях. Така Симон стана апостол Петър, бирникът Леви стана апостол Матей, Натанаил – апостол Вартоломей, Левей – апостол Тадей, а Савел стана апостол Павел. Тази традиция продължиха и апостолите, когато сменяха имената на своите ученици. Например, Йоан стана евангелиста Марк, Иуда – Варсава. Апостолите продължаваха тази красива традиция и когато ръкополагаха свещеници им, сменяха имената, кръщаваха ги с духовни имена и този обичай достигна до наши дни.

Задължително трябва да отбележа, че това явление не е само просто традиция, а съдържа в себе си една голяма тайна. Когато се ръкополага и миропомазва, човек получава духовно име и в него се случва огромна промяна. Чрез даровете на Светия Дух той става съвсем друг– духовен човек. В този момент той отново се ражда като духовник: ражда се нов Божи служител. Както всяко новородено дете получава своето име, така и новороденият свещеник получава ново име.

Кръщелното име напомня за обикновения човек, а  духовното име символизира разкриването на новия духовен баща и новия човек, затова и пред духовното си име той получава името „Дер”. Например, ако Хагоп бъде ръкоположен и стане Дер Крикор, всички са длъжни да го наричат вече Дер Крикор, а не с кръщелното му име Хагоп.

Ако след помазването името остане същото, то по време на ръкополагането промяната в човека няма да бъде видима за хората.

ВЪПРОС: Бихте ли дали подробни разяснения за института на целибата (безбрачието). Според спорадичните ми познания, целибатът в началото не е съществувал (арменските първосвещеници са си предавали властта по наследство), а после за Арменската и Източно- православната църква той обхваща само висшето духовенство, а за Католическата църква обхваща цялото духовенство. Моля за Вашия отговор и предварително благодаря!

Целибатът (կուսակրոնութիւն– гусагронутюн) започва още от времето на апостолите. Както ни завещава Свещеното предание на нашата църква, някои от апостолите са били женени, някои – не. Например, апостол Филип бе женен, а Павел – не. Така апостолите посвещаваха целия си живот в служба на Бог. Вярно е, че женените духовници също се посвещават в служба на Бог, но безбрачните са освободени от семейните си ангажименти и могат да предоставят цялото си време на Бог.

Иисус Христос също не отрича целибата. В Евангелието на Матей Христос говори за брака и ясно отбелязва: „11. … не всички възприемат тая дума (скопец), но ония, на които е дадено; 12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме.” (Матей 19:11-12). Тук Христос счита брака и целибата като дадени от Бог. Бог трябва да дари човека с благодатта, за да се жени, а при целибата те са избрани от Бог още от утробата на майките си. Преди човекът сам да избере целибата като духовник, е избран да бъде такъв от Бог.

От времето на апостолите до V век, в нашата църква целибатът бе избираем. Който желаеше ставаше безбрачен свещеник (կուսակրոնքահանա– гусагрон кахана), който не желаеше, можеше да се жени и да получи висш духовен сан. До официалното приемане на християнството в нашата страна сме имали много епископи арменци, които са били безбрачни.  Крикор Лусаворич (Св. Григорий Просветител) бе женен, но когато стана Католикос, съпругата му се оттегли в женски манастир, а той водеше безбрачен живот.

До V век нашите върховни патриарси са били женени и властта се е предавала по наследство, но големият син на Лусаворич например, католикос Арисдагес е бил безбрачен. Т.е. нашите духовници сами са избрали какъв живот да водят, но това не им е повлиявало да заемат по-висш  духовен сан в църквата. През 449 год., на църковния събор в Шахабиван, бе прието решение целибата да е избираема за духовниците, но само безбрачните духовници да могат да се издигат до по-висш църковен сан. От този събор до наши дни Арменската апостолическа църква свято пази този канон.

В Православните църкви е както при нас, т.е. само безбрачните свещеници могат да се растат в йерархията. Но в Католическата църква целибатът вече е задължителен за всички духовници.

ВЪПРОС: Аржанабадив дер Бартухимеос, благодарейки за отговора, бих Ви попитал с оглед пълнота на знанието – какви са задълженията на арменския свещеник, свързани със създаване на семейство? Благодаря!

Първо, трябва да отбележа, че арменският свещеник (презвитер, йерей), преди да бъде ръкоположен за такъв, трябва да се ожени и да създаде семейство още докато е дякон. Ако дяконът иска да бъде помазан за свещеник, трябва да има дете, т.е. да е станал баща.

Най-важното за съпругата на духовника е да бъде добродетелна, да има твърда вяра, да обича да служи и да бъде готова да понесе всякакви трудности. Съпругата на арменския свещеник задължително трябва да бъде арменка. Свещеникът трябва да има образцово и стабилно семейство, защото в общността всички трябва да вземат пример от тях. Семейството на свещеника не бива с поведението си да се превърне в изкушение за миряните в общността.

ВЪПРОС: Аржанабадив отец Бартухимеос, скоро научих, че сте завършил Духовната семинария „Геворгян” в Св. Ечмиадзин. Синът ми, въпреки че му предстоят още няколко години докато завърши училище, желае да учи в семинарията и да стане свещеник. Ако е възможно, бихте ли ми обяснили дали арменци от диаспората могат да учат в Духовната семинария „Кеворкян”, и ако отговорът ви е „да”, какви са условията за прием?

Много се радвам, че задавате подобен въпрос и съм сигурен, че един прекрасен ден желанието му ще се изпълни. Радвам се, че в нашата епархия има млади момчета, които имат желание да получат духовно образование.

Да, аз съм завършил Духовната академия „Кеворкян” на Св. Ечмиадзин. Там се учи шест години и завършилите получават магистърски степен по богословие. Образованието е абсолютно безплатно, студентите имат осигурени стаи за живеене и ежедневна храна. С една дума, Първопрестолният Св. Ечмиадзин предоставя за свои студенти идеални условия, за да нямат те други грижи, освен ученето.

Относно вашия въпрос, трябва да отбележа, че Духовната академия „Кеворкян” не е само за арменците, които са родени или живеят в Армения. Там се учат много млади арменци и от диаспората, които желаят да станат свещеници. Например, в нашия курс имахме четирима младежи, които бяха от различни епархии на диаспората. Така че, ако някой желае да учи в Академията, може да се обърне към нас, духовниците на епархията.

Относно приемните изпити, трябва да призная, че кандидатстването и учението в Академията е много трудно. Студентът трябва да има силна воля и посветеност, за да успее да завърши.

Приемните изпити са пет: арменски език, арменска литература, арменска история, музика и чужд език (основно английски). Трябва да отбележа, че преподавателите се отнасят по-леко към кандидатите от диаспората, отколкото от Армения. На практика, повечето от тях се приемат в курс „0”, където по-отблизо се изучават тези предмети, и едва по-късно се подлагат на изпит.

И в това отношение Св. Ечмиадзин прави всичко по силите си, за да могат младите момчета, които са дошли от диаспората, да се адаптират и да бъдат приети в Духовната академия „Кеворкян”.

ВЪПРОС: Защо на църковния жезъл има двуглава змия? Нали в Библията се казва, че сатаната се представи в змийски образ?

Правилно сте забелязали, че върху жезъла, който се използва в църквите, има глава на змия. Но преди това бих искал да обясня накратко значението на самия жезъл в църквата, след което ще стане още по-ясен отговорът на Вашия въпрос.

Жезълът, по духовния смисъл, символизира църковен сан или степен, което показва власт. В нашата църква право да носят жезъл имат архимандритите, епископите и Католикосът. Църковният жезъл по принцип бива няколко вида: основно архимандритски и епископски, използва се и от Католикоса. Върху всеки жезъл има образ на змия. На архимандрита са две змии, на епископа – една, а на католикоса -  четири.

Тези змии символизират мъдрост и разум. Господ Иисус Христос съветва своите ученици „… бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.” (Матей 10:16). Когато  неженените свещеници (сравнение: бялото духовенство) получават степен на архимандрит,  им се дава право да носят жезъл, т.е. имат власт да тълкуват Библията и да обясняват учението на църквата, за което те трябва да бъдат достатъчно мъдри, а жезълът символизира тази мъдрост.

Относно въпроса за сатаната, ако погледнем внимателно жезъла, ще видим, че до тези змии има високо вдигнати кръстове, което означава, че Христос, чрез разпятието, победи сатаната и свещеникът, чрез властта, дадена му от Христос, може да се бори срещу сатаната.