РАЗЛИКИ И ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ЦЪРКВИ

ВЪПРОС: Коя е първата християнска църква?

Първата християнска църква е основана в Йерусалим, понеже след Възнесението на Христос учениците се събраха и назначиха Господния брат Яков за епископ на вече сформираната християнска църква.

А последователите на Иисус Христос за първи път са ги нарекли християни в Антиох: „25. Тогава той (Варнава) отиде в Тарс да търси Савла; 26. и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.” (Деяния на Апостолите 11:25-26).

ВЪПРОС: Защо българите и арменците се кръстят по различен начин?

По принцип, във всички християнски църкви (апостолическа, католическа и православна) смисълът на прекръстването е един. Ние и католиците се кръстим по един и същ начин, а православните – различно. Но това не е свързано с вероизповеданието, а е заради произнасянето на думите по различен начин.

Всички християни се кръстят в името на Светата Троица – Отца, Сина и Светия Дух, със събрани в едно палец, показалец и среден пръст, с които докосваме ,първо, челото и казваме „В името на Отца” (ՅանունՀօր– Ханун Хор), защото вярваме, че Бог Отец е в Небето и е по-нагоре от всички нас, после допираме областта на слънчевия сплит и казваме „и Сина” (եւՈրդւոյ– йев Вортво), защото Божият Син слезе от небето, за да спаси човека, после с ръката докосваме лявата страна на гърдите и казваме „и Духа” (Հոգւոյն– Хоквуйн), защото Светият Дух обитава сърцето на човека, а след това докосваме дясната страна на гърдите и казваме „Светия” (Սրբոյ– Сърпо), понеже светците и праведните застават от дясната страна на Бог, а накрая поставяме отворената си длан на гърдите и изричаме „Амин” (Ամէն).

 Българите и другите православни християни, с трите събрани в едно пръста докосват най-напред челото и казват „В името на Отца”, после в областта на слънчевия сплит – „и Сина”, после дясната страна на гърдите – „и Светия”, след това в ляво, към сърцето и казват „Дух” и накрая – по същия начин „Амин”.

Ето това е причината да се кръстим по различен начин.

ВЪПРОС: Защо миряните на Българската Православна църква могат да станат кръстници в арменската църква, а миряните от Арменската Апостолическа църква не могат да станат в Българската Православна църква?

Правилно сте забелязали, че ние не забраняваме на вярващи от Българска Православна църква да стават кръстници в арменската църква, понеже и те приемат Никейския Символ на Вярата, който приемаме и ние, а ние кръщаваме въз основа на този Символ на Вярата. Въпреки разликите по християнските възгледи и учението, кръщаваните се считат, и в двете църкви, като членове на Всеобщата църква и се кръщават въз основа на същата вяра. Просто църквите са различни. Ето защо, ние приемаме тяхното кръщение и позволяваме те да бъдат кръстници в нашата църква.

Но освен религиозният въпрос, има още една точка, която позволява те да станат кръстници в нашата църква. Когато хората избират кръстник, избират човек, който е близък на семейството или ако е непознат – за да станат роднини. Чрез нашето позволение, още повече са потвърждава дружбата между двата  народа.

А защо Българската Православна църква не приема ние да ставаме кръстници в църквата й, това е въпрос на тълкуване. Те не ни приемат както ние тях, защото смятат, че сме се отдалечили от правилния път, заради разликите в учението. По-горе, накратко, обясних въз основа на какво се кръщава и със сигурност мога да кажа, че няма разлика на тази база.

Ние всички сме част от Всеобщата Христова църква и сме длъжни да приемаме кръщението в нашите църкви, както и да позволяваме да ставаме кръстници един на друг. Вярно е, че ние имаме разлики в учението си, но относно кръщението между нас няма различия.

ВЪПРОС: Ще Ви бъда благодарен, ако разясните защо с разлика от един ден се отбелязва Рождество Христово в Арменската апостолическа църква и в Източноправославната църква.

Както знаете, ние празнуваме на 6-ти януари. Католиците, протестантите и част от православните (Българските, Румънските, Антиохските, Александрийските и Гръцките Православни църкви) празнуват на 25-ти декември. А Руските, Грузинските, Украинските, Молдавските Православни църкви, както и Гръцката Православна църква в Йерусалим, празнуват на 7-ми януари. За да разберем защо между нас и част от православните християни има един ден разлика, трябва да се опитаме да намерим отговора в историята на Църквата.

До IV век всички християни са празнували Рождество Христово на 6-ти януари. Но, след приемането на християнството, римляните продължили да празнуват езическите празници, в рамките на които на 25-ти декември с големи празненства са чествали празника на слънцето. За да се прекратят езическите празници, през 336 год. църквата в Рим официално обявява 25-ти декември за Рождество Христово. В списъка на древните римски епископи, който е с датировка около 336-354 год., може да срещнем следните думи: «25 Dec.: natus Christus in Betleem Judeae» (Христос е роден на 25-ти декември във Витлеем). Фактически, на 25 декември 336 год., за първи път на тази дата в света се чества Рождество Христово и този факт е документиран. По-късно, през 388 год., православните християни също започват да празнуват на 25 декември Рождество Христово, обосновавайки се върху призива на св. Йоан Златоуст, направен две години преди това в Антиох. Смяната на деня на Рождество Христово за православните бе свързана и с друг фактор. Както знаем, на 6-ти януари едновременно се празнува Рождество и Богоявление и на този ден поклонниците не знаеха, къде да отидат – във Витлеем, където е роден Христос, или на река Йордан, където бе кръстен Христос. Затова те намират по-практичен начин: започват да празнуват Рождество Христово на 25-ти декември, за да могат поклонниците да ходят във Витлеем, а на 6-ти януари – Богоявление, за да могат да ходят на река Йордан. Но ние, арменците, сме запазили единствения правилен ден, 6-ти януари, на който честваме едновременно Рождество Христово и Богоявление и никога не сме го променяли.

По-късно, по целия свят бе предизвиканo друго объркване около празника Рождество Христово, когато църквите пожелаха да променят Юлианския календар, с който се съобразяваха почти всички църкви. Защо казвам почти, защото нашата църква и няколко други църкви се ръководиха от собствен календар. Например, на Църковния събор в Атана през 1316 год. бе взето решение да се откажем от Древно-арменския календар и да се приеме Юлианския, но това решение не бе приложено. През 1584 год. папа Григорий III издава заповед да бъде преведен и издаден на арменски език новият – Григорианският календар. Въпреки това, нашата църква продължава да смята по традиционния арменски подвижен календар. И така, арменския традиционен календар е бил използван до XX век. Армения и арменската църква официално приемат Григорианския календар съответно през 1920 год. и 1923 год.

През м. октомври 1582 год. папа Григорий XIII потвърждава Григорианския календар. Той е забелязал, че Юлианския календар до XVI век е дал разлика от 10 дни. Тази разлика е забелязана по време на пролетното равноденствие на 21 март, понеже по решение на Вселенския събор в Никея ,през 325 год. пролетното равноденствие се е считало на 11 март, а не 21-ви. Папа Григорий заповядва следващия, след 4 октомври 1582 год.  ден да се счита като 15 октомври, наваксвайки тези 10 дена, които бяха натрупани в периода 325-1582 год. Така от 1583 год. грешката, допусната при определянето на пролетното равноденствие, е поправена. В следващите години, от XVI до XX век, разликата между Юлианския и Григорианския календар достига до 13 дни. Към средата на XXI век тази разлика ще достигне 14 дни.

Оттогава Римокатолическата църква вече започва да празнува Рождество Христово с новия календар, но се запазва датата 25-ти декември. По-късно по целия свят се разпространява новият календар и много църкви започват да смятат с Григорианския календар. Но църквите, които не приемат новия календар, продължават да празнуват съобразно Юлианския календар (Руските, Грузинските, Украинските, Молдавските Православни църкви, както и Гръцката Православна църква в Йерусалим), имайки предвид разликата, т.е. 7-ми януари е по Юлианския календар. Затова между нас и тях се получава един ден разлика.

Някои православни църкви, като например Православната патриаршия в Константинопол (Истанбул), въпреки че се движат с Григорианския календар, поради нежелание да празнуват заедно с католиците в деня на слънцето, започнали да празнуват на 7-ми януари.

В целия свят само Арменската Апостолическа църква е запазила традиционната дата за Рождество Христово и празнува на 6-ти януари и по този начин никога не изпада в обърквания.