ЧУДЕСА, СУЕВЕРИЯ И ЗЛИ СИЛИ

ВЪПРОС: Стават ли в наши дни чудеса?

Разбира се, чудеса винаги са ставали, стават и ще продължават да стават, докато човечеството не се  отдалечи от Бог. Само че е нужно ние да виждаме всичко това. В живота на всеки човек се случват чудеса, но друг е въпросът дали човек вижда и вярва, че наистина е станало чудо, или приписва това на случайността. Другият важен въпрос е каква промяна настъпва в живота на човека, пред когото се е случило чудото?

В Библията, още повече в Новия Завет, често срещаме чудеса. Четейки писанията на нашите църковни отци, срещаме най-различни чудеса и днес, а по време на своето служение всички духовници стават очевидци и участници на различни чудеса.

Чрез чудесата, когато се случват неочаквани и странни неща, човек чувства в конкретния момент и непосредствено Божието присъствие. Но човек няма нужда да се надява на чудо или непрекъснато да очаква чудеса. Ако той живее според законите и заповедите,  дадени от Бог, то всеки ден той ще чувства Неговото присъствие в живота си и няма да има нужда, чрез странни явления да усеща Божието присъствие.

Както казват Св. Отци на нашата църква, има два вида чудеса: странни и неочаквани явления и изпълнение на Божията воля. Когато човек изпълнява Божията воля, вече се случва чудо.

ВЪПРОС: Когато хората, особено децата, се страхуват от нещо, какво трябва да се направи? Трябва ли да се обърнем към окултисти или други разпространени средства?

Честно казано,  много пъти са се обръщали към мен с подобни въпроси и се радвам, че ще имам възможността публично да отговоря на този въпрос, който предполагам, че ще предизвика интерес у мнозина.

Когато някой човек или малко дете се страхува от нещо, преди всичко трябва да се посети църквата и да се помоли свещеника да прочете молитва за тях. Ние имаме една специална молитва, написана от Св. Крикор Нарегаци, която четем за хора, които се страхуват от нещо. След това, в предстоящата неделя трябва да присъства на Св. Литургия и да вземе причастие.

Срещу страха или каквото и да е друго, преди всичко човек трябва да се бори с молитва. Да се помоли Бог, Той да извади от него този страх. Никой друг не може да освободи човека от неговите страхове и да ги изкорени от него: окултисти, знахари и пр. Те нямат власт от Бог да извършват подобни действия.

В нашата практика се срещаме със случаи, когато идват хора или водят децата си, които са се уплашили от нещо и преди да ги доведат в църквата, са ги водили по разни места, но без резултат. Когато сме им чели молитва и после те са взели причастие, след известно време са ни уведомявали, че вече всичко е наред и страхът е изчезнал.

ВЪПРОС: Напоследък в нашето семейство има много неуспехи. Мисля, че сме урочасани. Как можем да се освободим от злите сили?

Ето и отговора. По принцип, много неща могат да бъдат причина за неуспех в семейството. Първо, ако неуспехите не са резултат от несъгласието между членовете на семейството, тогава на случващото се трябва да погледнем от друга гледна точка. Преди всичко, аз бих отделил факта на непокаянието, неучастието на Св. Литургии, невземането на Причастие от членовете на семейството, неизвършването на Домосвет. С едно изречение, ако обобщим (може да звучи малко крайно, но дълбоко в себе си съдържа истина), отдалечаването на човека от Бог може да стане причина за неговите неуспехи. Когато човек се отдалечава от Бог, в него се освобождава място, а това място лесно може да заеме сатаната, заедно със своите демони, или, както народа казва, „да бъдат урочасани”, да станат жертви на „черна магия” или подобни неща.

Разбира се, борбата срещу това е молитвата, както казва нашият Господ Иисус Христос: „А този род не излиза освен с молитва и пост” (Матей 17:21). Моленето, покаянието, участието на Св. Литургия и вземане на Св. Причастие приближават човек към Бог и той се освобождава от подобни неща с неговата благословия.

Тъкмо заради борбата срещу подобни сили, Св. Отци на нашата църква са определили специални канони, според които всеки християнин, поне два пъти в годината, трябва да извърши Домосвет. Да благослови дома си, за да се изгонят с осветена вода всички демони, които причиняват неуспехи. В обредите на нашата църква има специални ритуали и обичаи. Трябва да бъде поканен свещеник в дома ви, той да се помоли и да извърши тези обреди, чрез които демоните се прогонват или, както се казва, „злите очи да изчезнат“.

По тази тема бих искал да добавя още нещо. При подобни ситуации никога не бива да се възползвате от услугите на гадатели, от разни мъниста против уроки или подобни неща. Това е все едно да се борите с оръжията на дявола срещу дявола. Гадателите извършват своите зли дела със силата на злото, а мънистата против уроки са мюсюлмански инструмент, който се използва повече за урочасване, отколкото против уроки.

Ние, християните, се борим срещу всичко това с Кръста, с Молитвата и всичко, което произлиза от тях. Това е единственият и истинският път в борбата срещу неуспехите и урочасването.

ВЪПРОС: Трябва ли да вярваме на сънищата и изобщо сънищата от Бога ли са ни пратени или не?

Преди да говорим за това, дали да вярваме на сънищата, бих искал да изясним, какво означава да сънуваш. Сънищата са резултат от дейността на подсъзнанието на човека по време на сън. Човек винаги сънува, но не всички сънища помни. Това зависи от начина, по който е спал. Има два вида сън – парадоксален и ортодоксален (повърхностен и дълбок сън), които от време на време се редуват. Когато човек се събужда от ортодоксален сън, не помни какво е сънувал, но когато се събужда от парадоксалния сън, помни. Имайки предвид всичко това, вече може да се говори за вяра в сънуваното.

Вече казахме, че човек винаги сънува, понеже подсъзнанието винаги работи, дори когато спим. За това тук не става въпрос да вярваме или да не вярваме. Казано по друг начин, сънищата са начин на образно мислене в подсъзнанието по време на сън. Затова не можем да поставим въпроса така – да вярваме ли на сънищата? Както в будно състояние човек мисли за неща, на които вярва, така в съня си той мисли чрез сънищата.

Но християнското богословие за сънищата приема една интересна теория. Според нея, освен обикновените сънища, има и сънища, които са дадени от Бог или от сатана. В Стария Завет  срещаме много случаи, когато Бог предава послание или откровение на хората чрез сънищата. Основно тези послания са получили пророците или избраните от Бог хора, които чрез сънищата говореха с Бог и разбираха Волята Му. Изпратени от сатаната са сънищата, които целят да измъчват човека. Например, човек, който е склонен да вярва в сбъдването на сънищата, когато сънува нещо лошо, цял ден или дори и дни, изпада в нервно състояние, очаквайки да се случи нещо лошо. По този начин той губи душевното си равновесие и не може нормално да се занимава с ежедневните си задачи. Или сатаната може да изпрати страшни сънища, и по този начин цяла нощ да измъчва човека.

Но ние можем само чрез молитвата да различим сънищата - дали са от Бог, от сатаната или обикновени сънища. В молитвата трябва ,преди всичко, да споменем, че всичко, което предстои да се случи, да бъде според Божията воля и с времето Бог да ни открие кои сънища са изпратени от Него.

ВЪПРОС: До каква степен сънищата влияят върху християнското ни самосъзнание? Трябва ли да обръщаме внимание, ако в сънищата си нарушаваме Божиите заповеди, например - не кради, не прелюбодействай, а в действителност, в нашия съзнателен живот спазваме тези заповеди? Трябва ли да се чувстваме виновни, ако съгрешим в сънищата си?

По принцип, психолозите смятат, че сънищата са в резултат на действията на подсъзнанието и твърдят, че човек винаги сънува, докато спи, но не винаги помни тези сънища. Църковните Отци разделят сънищата на три вида: изпратени от Бог, изпратени от злото или от сатаната и обикновени сънища, които, както твърдят психолозите, са резултат на подсъзнанието.

Когато човек сънува сън (или видение), който е пратен от Бога, тогава той ще има огромно положително влияние над християнското му самосъзнание. Ако сънува сън, изпратен от злото (обикновено кошмари), тогава те могат да оставят отрицателни последствия върху християнското му самосъзнание и дори да накарат човек в будно състояние да извърши грях или да се отдалечи от Бог. А когато човек сънува обикновен сън, той по принцип няма да повлияе върху християнското му самосъзнание.

По време  на общата изповед, докато четем поредицата от „разкаянията”, срещаме следните думи – „с лъжливи сънища и отвратителни съновидения съм сгрешил пред Бог”. Това означава, че когато човек в съня си прелюбодейства, значи върши грях. Въпреки че не във всички сънища човек може да сгреши. Онези сънища, които са изпратени от злото, са с цел да накарат човека да извърши грях и трябва да внимаваме този сън да не ни поведе към греха.

Ако по време на обикновения сън човек наруши Божиите заповеди, може да се предположи, че в съзнанието на човека има някаква склонност към извършване на подобен грях, който кара подсъзнанието да го сънуваме.

ВЪПРОС: Трябва ли да се доверяваме на гадателите? Бог ли ни говори чрез тях?

За да разберем  дали са верни гадателствата на предсказателите, първо, трябва да разберем кои са те и кой им е дал власт да ги извършват. В Стария Завет пророците предвиждаха бъдещето, но те предаваха на хората Божието слово. Бог се явяваше пред тях, говореше с тях, след което пророците предаваха тези слова на хората и те се изпълняваха. С една дума, пророците бяха Божии избраници.

Но сред пророците имаше и гадатели, които се опитваха да отклонят хората от правилния път. В Стария Завет често срещаме пасажи, в които се говори за гадателите, дори се определя наказание за тях.

„Аз съм Господ, Бог ваш … не врачувайте и не гадайте.” (Левит 19:26)

„9. Кога влезеш в земята, която Господ, Бог твой, ти дава, да се не учиш да вършиш гнусотии, каквито са вършили тия народи; 10. не бива да се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, 11. омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; 12. защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа, и тъкмо поради тия гнусотии Господ, Бог твой, ги изгонва отпреде ти.” (Второзаконие 18:9-12)

„ … непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е също като идолопоклонството. Задето ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли …” (1 Царе 15:23)

Но и в Новия Завет апостол Павел също говори строго за тях и дори потвърждава, че те са лишени от Божието царство: „19. Делата на плътта са известни; те са: прелюбодейство, блудство, нечистота, разпътство, 20. идолослужение, магии, вражди, свади, ревнувания, гняв, разпри, разногласия, (съблазни,) ереси, 21. завист, убийства, пиянство, срамни гощавки и други такива; отнапред ви казвам, както и по-преди ви казах, че, които вършат това, няма да наследят царството Божие.” (Гал. 5:19-21)

С една дума, от Библията става ясно, че гадателство и вярването в предсказанията им е грях, защото те идват от сатаната. Гадателят, когото Църквата не приема, получава властта си от сатаната. За това говори и апостол Павел: „13. Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. 14. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, 15. та затова не е голяма работа, ако и служителите му се преобразят като служители на правдата; но техният край ще бъде според делата им.” (2 Кор. 11:13-15). Сатаната представя своите служители като Божии и се опитва да отклони по този начин хората. В Евангелието на Матей Христос казва, че ще дойдат мнозина от Негово име и ще кажат, че аз съм Христос и съм там, но вие не им вярвайте. За нас, последният пророк е самият Христос. Всеки път в края на Св. Литургия казваме: „Христос, Бог наш, Ти Си завършека на Закона и Пророците …”, което означава, че за християните няма нужда вече от пророчества, понеже, всичко, което той трябва да знае, вече е дадено от Бог чрез Библията. Истинските християни нямат нужда от гадатели, защото те не са изпратени от Бог и техните гадания не са верни.

ВЪПРОС: Грешно ли е вярващ да гледа на карти, макар и безвъзмездно? (било то предмети или пари)?

По принцип, гледането на карти, кафе и други подобни действия винаги се е считало като гадателство, понеже те са обикновени предмети. Например, картите не съдържат в себе си никаква сила, за да могат да предадат нещо. Трябва винаги да помним, че Бог е дал на света и на човечеството това, което е нужно. С Христос се изпълниха всички пророчества и това много ясно е написано в Библията. Човечеството няма нужда от хора, които чрез някакви предмети да гадаят, защото в основата на всички тези неща стоят злите сили, които обикновено се представят като добри сили или както апостол Павел казва, че много често сатана се явява като светъл ангел, за да заблуждава хората.

Както по -горе казах, гледането на карти също е вид гадателство и е много болезнено, че вярващият може да се занимава с това. Без значение дали срещу това му се заплаща по някакъв начин или не. Ако човекът наистина е вярващ, то тогава никога повече не бива да се занимава с подобни неща и да се опита да премине в период на покаяние. Това също е изпитание, когато сатаната се опитва с подобни неща да отклони вярващите от правия път. Нужно е да сме будни и пълни с вяра, за да успеем.