ПОДВИЖНИ И НЕПОДВИЖНИ ПРАЗНИЦИ - ХАЙДНИ ЙЕВ АНХАЙД ДОНЕР

Празниците, от гледна точка на времето, се разделят на две части – подвижни и неподвижни. Неподвижните празници имат своя определен ден в календара, а подвижните празници, зависимост от Възкресение Христово, преместват напред или назад. Така от Господните празници неподвижни са Благовещение, Рождество Христово, Кръщение, Наименуване, Сретение Господен и пр.
Близката неделя до 15 август, в периода от 12 до 18, се празнува Успение Богородично. Него винаги празнуваме неделя, понеже празнуваме не смъртта на светата Девица, което се случи на 15 август, успението, което се случи в неделя.
Близката неделя до 14 септември, в периода от 11 до 17, се празнува Кръстовден. Въпреки че в петък кръста се боядиса с Кръвта Господен, но славата на кръста стана ясно в неделя. До неделята на Възкресението кръста бе инструмент за смъртта, а в този ден бе почита като дървото на Живота. Затова Кръстовден празнуваме неделя.
А подвижните празници са Заговезни на предците (Арачаворац парегентан), Сирни Заговезни (Пун Парегентан, Възкресение, Възнесение, Петдесетница и Преображение Христово (Вартавар). Отбелязаните подвижни празници се местят спрямо Рождество Христово, но са неподвижни спрямо Възкресение Христово. Според деня на Възкресение Христово се решават дните на другите празници, които се местят според Великден.
Понеже Великден се празнува в период от 35 дена (от 22 март до 25 април), затова зависимите от него празници се движат, а разстоянието между подвижните и неподвижните празници, които се казват „мичоц удик” (време без постене), се съкращават или се удължават. Така, периода от Рождество до Заговезни на предците (Арачаворац) – Мичоц удик се варира от 6 до 41 дена, от Вартавар до Успение – от 2 до 7 седмици, от Успение до Кръстовден – от 4 до 5 седмици, от празника на Кръста от Вараг до заговезни на Петдесетдневния пост преди Рождество – от 7 до 8 седмици, от празника на св. патриарх Агоп от Мъдзпин до Рождество Христово – от 12 до 18 дена.
Празниците на светците до голяма степен са групирани и основно са подвижни. Тези групи с конкретни определения предхождат или последват на Господните празници и според преместването им паралелно и те са преместват. Празничната група представлява една календарна седмица, празниците на която са празниците на светците в празничните дни – понеделник, вторник, четвъртък и събота, които в групата си са неподвижни.
Но няколко от тези групи, които са разпределени в последните дни на Мичоц удик, поради намаляването на Мичоц удик в дадена година, преместят се в друг Мичоц удик, който в дадена година е бил удължен и се празнува в този период, т.е. дадена група в дадена година последва на друг Господен празник. Така, част от празниците на светците се преместват спрямо и Рождество Христово, и спрямо Възкресение. Тези групи са последвалите се на празника Богоявление празниците, наречени „абайиц донер” (празници на след това, думата „аба” означава после, след това), празниците през последните две седмици на Вартавар и празниците на четвъртата седмица на Успение.
От празниците на светците са неподвижни само Великите празници, понеже те са били определени като предпразници (нахадонаг) за празника Богоявление.