РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – БОГОЯВЛЕНИЕ - СУРП ДЗЪНУНТ ЙЕВ АСДЪВАДЗХАЙДЪНУТЮН

Този празник, спадащ към т. нар. Дахавари, т.е. един от петте най-важни, е най-радостният в Арменската Апостолическа Църква. Както е известно, с Рождество Христово се поставя началото на новото летоброене.
Исус се роди във Витлеем при най-скромни условия и живя само тридесет и три години. От ражденето до разпъването му на Кръста животът му бе изключителен чудесен, изпълнен с примери на всеотдайно служене на човечеството и на Бог. Затова Раждането Му се чества и се възприема като празник символизиращ мира и любовта. По случай този светъл празник църковни пастири от различен ранг отправят послания към своите паства, като посочват и изтъкват символизиращите го основни повели-мир и любов за всички хора по света.
Заедно с Рождество Христово ние винаги празнуваме и празника Богоявление, което възпоменава кръщението на Христос в река Йордан от страна на Йоан Кръстител. Тогава се отваря небето и се вижда Бог Отец, а Светият Дух във вид на гълъб слиза върху Христос. В този пасаж се виждат трите личности на Светата Троица, затова се нарича Богоявление.
По апостолска традиция Арменската Апостолическа Църква чества Рождество Христово и кръщаването Му на шести януари. Първоначално всички християнски църкви единно са спазвали тази дата. До нас са стигнали ясни сведения, че до IV век всички християнски църкви Рождество Христово и Богоявление заедно са празнували на 6 януари. По-късно от 335 година римокатолическата църква, отклонявайки се от старата традиция, възприема за дата на Рождество Христово 25 декември, като датата 6 януари остава като празник на кръщаването Му. Причина за тази промяна е обстоятелството. Е и след утвърждаването на християнството населението на римската империя упорито е продължавало да спазва езическия празник на бога на слънцето Митра, честван на 25 декември. За да го отклонят от тази езическа традиция, западните отци заменили този празник с празника Рождество Христово.
Част от 15-те Православни църкви също Рождество Христово празнуват на 25 декември. През IV век Гръцката православна църква в Йерусалим започва Рождество Христово да празнува на 25 декември, а на 6 януари – Богоявление. Това разделяне се появи от това, че всяка година, когато през януари се празнуваше Рождество Христово и Богоявление, миряните не можеха да се ориентират къде да ходят за поклонение: река Йордан, където е кръстен Христос, или Витлеем, където е роден Христос. Поради този факт празниците бяха разделени, за да могат миряните през декември да ходят във Витлеем, а през януари до река Йордан.
Празникът Рождество Христово и Богоявление Арменската църква празнува осем дена. След 6 януари осем дена се счита Господни дни и се казват Рождествени дни. Празника Рождество Христово и Богоявление винаги се празнува със специално тържество. Преди този празник са постни дни петдесет дена, които са разделени на три седмични пости. Желателно е поне една седмица преди празника да се пости Рождествения седмичен пост. Предишният ден на Рождество Христово, на 5 януари Арменската църква празнува Рождествения Бъдни Вечер (Джъракалуйс). Тогава вечерта се отслужва Литургия и се чете от книгата на пророк Данаил, възвестява се на миряните Благата Вест за раждането на Иисус Христос. След края на Литургията от Олтара се сваля запалената свещ и от нея миряните палят своите свещи, които носят в домовете си, за да запалят в дома си от нея свещи и да осветят членовете на семейството със Светлината на Благата Вест от раждането на Иисус Христос. След Литургията на Бъдни Вечер арменските миряни поздравяват едни на други с „Крисдос дзънав йев хайднецав, мез йев Цез медз аведис”, а отсрещният отговаря „Орхнял е хайднутюнъ Крисдоси”. Следващият ден на 6 януари след тържествената Литургия във всички църкви се извършва Водосвет. С Кръста и Светото Миро свещеникът благославя водата, в знак на кръщението на Иисус в река Йордан, след което благословената вода се раздава на миряните, за да носят със себе си у дома. На Литургията на Рождество Христово всеки вярващ трябва да вземе участие и да получи Причастие.
Следващият ден на празника, както при всички Главни (Дахавар) празници Арменската църква отбелязва Задушница (Мерелоц), като ден за възпоменаване на починалите се. В този ден във всички църкви се отслужва Св. Литургия, а след това Панихида. В този ден всички миряни трябва да посетят в църквата и да участват на Литургията, върху един лист да напишат имената на своите починали роднини и близки и да дадат на свещеника, за да може той по време на Панихида да чета на висок глас тези имена и да помоли да душите им. На Задушница миряните трябва да посетят и гробовете на своите близки и да помолят на свещеника да ги благославя.
След празника Рождество Христово до Сирни Заговезни (Пун Парегентан), началото на Великите пости започва периода за благославяне на домовете – Домосвет. В годината два пъти вярващите след празниците Рождество Христово и Възкресението задължително трябва да поканят в дома си свещеника и да благославят домовете и членовете на семейството си. По време на Домосвета свещеникът предава на членовете на семейството Благата Вест за Рождество Христово и за Възкресението.