ВЕЛИКА СЕДМИЦА - АВАК ШАПАТ

Великата седмица започва веднага след Цветница, от понеделника до празника Възкресение. Казва се Велика седмица, понеже всеки ден от тази седмица символизира събитията, които са се случили през последната седмица на земния живот на Иисус Христос в Йерусалим. Всеки ден от Великата седмица също се казва Велика, например Велики понеделник и пр.
•    Велики Понеделник (Авак Йергушапти) - чете се евангелският разказ за прокълнатата от  Христа смокиня, символизираща ония юдеи, и не само тях, а всички онези, които не приемат Иисус Христос или тези, които стават християни, но плод не дават за Месията (Мат. 21:18-43).
•    Велики Вторник (Авак Йерекшапти) - чете се разказът за усилията на фарисеите и садукеите да уловят на дума Иисуса Христа в противозаконност: притчата за десетте девици, както и разказът за Страшният съд (Мат. 25;1-46, 24:36, 22:15-22).
•    Велика Сряда (Авак Чорекшапти) - възпоменаване на блудницата, която помазала Христос със скъпоструващо масло, (Мат. 26:6-16) а прочитаното и на евангелието от Йоан 12:17-50 ни подготвя към предстоящите страдания и смъртта на Спасителя. Тези две евангелия подчертават възможността за спасение.
•    Велики Четвъртък (Авак Хинкшапти) - Велики четвъртък е денят, в който бе установен тайнството на Причастието – Тайната Вечеря. Сутринта в църквите се извършва „Обред за покаяние”. Извършва се обред за покаяние и опрощаване на греховете на миряните, които са постили по време на Великите пости и са готови да вземат причастие. След това се отслужва Литургия. Всички онези, които са постили, могат да вземат причастие. След обеда се извършва „Обред за измиване на краката”. Тогава свещеникът измива краката на 12 деца, както Христос изми краката на своите ученици. По време на този обред свещеника благославя масло. Една част от това масло се използва по време на измиването на краката на децата, а другата част се раздава на миряните, за да приготвят храната в домовете си, след като свършат постите.
•    Велики Петък (Авак Урпат) - свещен ден за християнството. Възпоменава се предателството, разпятието, смъртта и погребението на Христос. Понеже според църковния календар църковният празник започва предния ден, след богослужението, затова Велики четвъртък вечерта се извършва богослужението, което възпоменава предателството на Христос. В църквата се извършва обред, наричан Хаварум (Затъмнение). Велики петък се възпоменава разпятието и погребението на Христос. Приготви се гробът на Господа, който духовниците го носят около църквата и слагат до портата на църквата, а миряните минават под символичния гроб за изцеление и здраве. Миряните носят със себе си цветя, с които украсяват гроба, а след края на богослужението от него отново вземат тези цветя, се връщат у дома.
•    Велика Събота (Авак Шапат) - Според учението на Арменската апостолическа църква, след смъртта си Иисус Христос слиза в ада и освобождава душите на всички онези, които са живели преди Неговото раждане. Великата събота символизира тъкмо този епизод. Вечерта вече се отслужва Литургия на Бъдни вечер (Чракалуйц – палене на огън) и се чете Данаиловото послание. След края на Литургията от Олтара свалят свещта, от което миряните палят своите свещи и носят у дома, за да осветят домовете си с Благата вест за Възкресението на Христос. След вечерната Литургия във Велика събота, миряните едни към други се поздравяват „Крисдос харяв и мерелоц” (Христос се възкръсна от мъртвите), и отговарят „Орхнял е Харутюнъ Крисдоси” (Благословено е Христовото Възкресение).