Предистория на арменските преселения на Балканите

Възникване и развитие на арменската общност в Пловдив през вековете

 Установяването на арменските общности по балканските земи, респективно в Пловдив, исторически е обусловено от съдбата на арменската държава и ударите, които тя понася от военно и политическо съперничество в Мала Азия между мощните тогава империи – Рим, Византия, Персия.

 Изселването на арменците от тяхното отечество рядко е ставало доброволно.  Най – често по насилствен начин и принуда, поради тежки условия на живот под чуждо господство, политически или верски гнет. Незавидна роля в изселването и  преселването на арменците на Балканите се пада на Византийската империя.

 Още през IV в. една голяма група арменци, водени от аршакидските князе Артаван и Клейен (Глак) се преселили в македонския град Никея, съпроводени само от войниците си. Проф. Адонц  датира събитието към 369-474 г. Малко по-късно към посочените князе се присъединили и жените и децата им заедно с верните си васали. През 570 г. с друга преселническа вълна арменци се заселват в Никея, Александруполис и Филипополис. Византийския император през 582 г. изтеглил почти цялата арменска войска от Мала Азия и я хвърлил срещу аварите, които преминали р. Дунав и застрашавали Тракия. След успешните им действия в Мизия и Добруджа той оставил някои части в тамошните гарнозони, а други изпратил в Македония. Това са сведения на арменския историкограф Себеос, които съвпадат с известието на византийската писателка Анна Комнина, която подчертава, че от VI в. нататък Филипополис имал преобладаващо арменско население.

 Първите насилствени изселвания на арменското население се отбелязват по време на владичеството на Юстиниан Велики, 527 – 565 г. Арменците се заселват в Адрианопол и в други населени места в Тракия и Македония, влизащи тогава в пределите на Византийската империя.

 В днешните български земи  арменци е имало още преди Хр., за което пряко или косвено пишат учени като М.Тачева-Хитова, Вл. Попов и М. Чичикова, Ал. Фол и В. Велков и др. От една страна те са били насилствено преселени в хода на войните м/у Елада и Персия, Римската империя и Понтийското царство, Македонската империя и малоазийските държави, а от друга доброволно заселили се групи малоазийско население, мигрирали в рамките на една и съща империя. Предполага се, че значителен брой арменци са се преселили с римския легион „Арменикум”, който зимувал в Македония и Тракия. След появата на християнството и особено от II – III в. насам арменците стават едни от първите разпространители на тази религия на Балканите.

 През периода на продължителното царуване на Василий II (975 – 1035 г.) и завоевателните му войни се наблюдава продължение на същата пагубна за арменците (а и за българите) политика. По нареждане на императора през 988 г . насилствено се преселват компактни маси арменци от Мала Азия. Вероятно част от тези арменци са намерили трайно местожителство в гр. Филипопол (дн. Пловдив). Свидетелство за това е сведението на Ана Комнина, дъщеря на император Алексей I Комнин, че по време на царуването на баща й, част от населението на Филипопол се е състоял от арменци – павликяни* и от арменци – монофизити, т.е. такива принадлежащи към Арменската апостолическа църква.

Сведения за арменско население в отделни градове по българските земи се срещат през XI – XIV в. в периода на падане на Първото българско царство (1187 – 1393 г.) Такива сведения дават Ана Комнина, епископ Теофилакт Охридски, Ансберг, Ж. Вилардуен, Никита Хрониат и други автори.

През този дълъг исторически период от VI  - XIV в. включително сведения за арменците и арменските поселения по българските земи и отделни византийски градове и имало, но фактическия материал е много оскъден и липсват точни данни за броя им, както и някои други подробности за тях. Трудно е да се посочат градовете на Балканите, където арменците са обособени като етно – религиозни общности и със своя църква. Това безспорно се отнася както за арменците монофизити, така и за дуофизити, т.е. привърженици на източното православие.

*При арменците – павликяни не може да се търси църковна институция, колкото и компактни да са били те в Пловдив и другаде. Известно е, че те са били против църковната йерархия, църквата като институция както и към догматиката и редица църковни образи и тайнства, които те са отричали.